Водосрез

— Хайде, де, Тимо, помогни ми.

Телефонът му звънна. Още преди той да отговори, тя вече чуваше как сестра му Ампаро почва да му се кара.

— Да ти помогна ли? — намръщи се недоверчиво Тимо, когато затвори. — И как да стане тая работа, а? Затънал съм до уши в снимки на мъртви тексасци. Обаче все още ми трябват думички. Ще вършим ли тая работа заедно, или как? Приятелят на Ампаро пак я е зарязал, така че храня всички с парите си. Имам си отговорности.

— Просто не искам да се занимавам вече с това колабиращо порно — обясни Луси.

— Бая му се радваше, когато ти плащаше сметките.

— Добре. Добре. Ще гледам да спретнем няколко бързи статии… — тя зачака. — Но имам и нещо друго. По-голямо.

— Ще печели ли награди? — заинтересува се той въпреки намеренията си.

— Няма гаранция… — но тя остави кукичката да се люлее и той сам да си представи каква печалба може да му донесе една наистина голяма история.

— С какво разполагаш?

— С името на един тип. Майкъл Ратан. Работи за „Ибис“.

— Мъртъв ли е?

Луси се разсмя:

— Не. Но мисля, че работи за Калифорния. Доста време рових във всичките им корпоративни бази данни в търсене на снимки и мисля, че това е нашият човек… — тя му показа снимка на телефона си. — Почти сигурна съм, че е скъпар, но не успях да се докопам до никаква друга информация за него. Не намерих дори служебен адрес. Нито домашен в „Тайян“. Чудя се дали някои от приятелите ти няма да успеят да го проследят.

— С какво друго за него разполагаш?

— Не е много. Работи за „Проучвания Ибис“. Това го потвърдих, но само защото техният корпоративен говорител е обявил преместването. Ратан е пратен тук като главен хидролог за проекта „Верде Аквифайър“. Сеизмични интерпретации, първични хидро…