Warcross
- Автор: Лу Мари
- Серия: Warcross #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-956-9
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Warcross». Краткое содержание книги:
— Ами… — казвам. — Военният набор бе интересен и по други причини. Виж какво открих. — Вадя скрийншота от Военния набор и го прожектирам във въздуха между нас. Той бавно се завърта и ни показва пълен изглед на стадиона. Сянката на човешки силует, който няма как да сбъркаш, е кацнала върху металната плетеница под купола. Над главата му се рее думата [нула]. — В деня на Военния набор забелязах мъж да наблюдава от покрива на „Токио Доум“.
Това спечелва интереса на Хидео. Той изучава скрийншота, очите му се присвиват срещу черния силует, кацнал сред лабиринта от греди под купола.
— Откъде знаеш, че е мъж?
— О, знам и повече. Това е Рен.
Погледът на Хидео се стрелва от скрийншота към мен.
— Реноар Тома?
Кимвам.
— Диджей Рен. Един маркер в кода на скрийншота ме насочи към него. Оттогава вързах всички официални играчи към моя Warcross профил. — Изкарвам профилите на всички. — Може да ми се наложи да попрегледам някои от спомените им, за да видя кой още е замесен.
Погледът на Хидео се измества към спретнатата от мен дигитална карта — тя показва къде се намира в момента всеки от играчите на Warcross. Повечето са си по общежитията. Група играчи от „Андромеда“ са из града, а Ашър е излязъл от общежитието на „Ездачите“. Рен още си седи в стаята.
— По-опасна си, отколкото си мислех — отбелязва замислено Хидео, докато се възхищава на работата ми.
— Обещавам да съм добра с теб — казвам му с усмивка.
Този път успявам да го разсмея.
— Трябва ли да се тревожа? — пита.
— Пуснах един хак по инфото на Рен — завършвам, вадя имейла на Рен и той увисва във въздуха помежду ни. — Вчера намерих това, макар да не мога да го отключа.
Хидео преглежда имейла. Погледът му се спира директно на червените маркери, също както моя.
— Това е изпратено от Тъмните светове — казва той.
Кимвам.
— И е обвито в защити, които не мога да разпозная.
Хидео леко раздалечава ръцете си, след което завърта куба веднъж.
— Аз мога — измърморва.
Отново разделя ръцете си. Кубът започва да нараства и докато го прави, Хидео издърпва едната му страна, за да видя детайлите върху повърхността му. Присвивам очи и го оглеждам. Покрит е със сложна лъкатушеща поредица от безкрайно повтарящи се шифри.
— Нарича се фрактален щит — обяснява той. — Нова вариация на луковите щитове, които виждаме напоследък, с изключение на това, че слоевете на фракталния щит се въртят до безкрайност, умножавайки се всеки път, когато задълбаеш през най-горния пласт. Колкото по-упорито се опитваш да го разбиеш, толкова по-силен става. Хаковете ти ще се въртят в кръг, без никога да го пробият.
Нищо чудно, че не можах да го преодолея.
— Никога преди не съм го виждала.
— Не бих и очаквал да си. Това е мутирала форма на защитна система, която разработихме в „Хенка Геймс“.
Навеждам се напред, а погледът ми шари по повърхността на куба.
— Можеш ли да я разбиеш?
Хидео слага ръцете си върху две от страните на куба. Когато ги отдръпва, копие на повърхността на фракталния щит плува над оригинала му.
— Безкрайният щит се нуждае от безкраен ключ — казва. — Нещо, което се мултиплицира със същата скорост и тип като самия щит.
— За всяка заключена врата си има ключ — прошепвам.
При тези думи Хидео вдига поглед и среща моя. Усмихва се.
Написва няколко невидими за мен команди, след което пуска файла през програма на „Хенка Геймс“. В ръцете му започва да се оформя ключ с размити очертания и постоянно изменчив, повърхността му е покрита със същите безкрайни мрежи от код. Не откъсвам поглед, когато Хидео взема ключа и го притиска в куба.
Внезапно повърхността на куба притихва. Безкрайно повтарящите се фрактали, които я покриват, изчезват. След миг изчезва и самият куб, а на негово място се появява съобщение.
Съдържанието му е просто:
1300PD
Погледът ми трепва в същия момент като на Хидео.
— Пиратското свърталище — казваме едновременно.
За обикновения човек 1300PD няма да има никакъв смисъл. Но за мен е планирано събитие. 1300 означава 13:00 часът следобед по 24-часовия часовник. А PD означава Pirat‘s Den, Пиратското свърталище — съкращение, което ми е твърде познато. Това е сборен пункт в нелегалните криптирани виртуални светове от Warcross.
Събитието е отбелязано за 20 март.
— Е — казвам, — познай къде ще ходя тази седмица.
Хидео обмисля думите ми за момент, след което ми отправя питащ поглед.
— Ще ходиш сама?