Warcross

— Госпожице Чен — поздравява ме Хидео, след като ни свързват. — Радвам се да ви чуя.

Това се случва на следващата сутрин, преди да започнат сериозните тренировки. Виртуалният образ на Хидео се е разположил в стаята ми, приведен напред в стола и опрял лакти на бюрото си. По самотния сребрист кичур в косата му проблясва лъч, процедил се през прозорците. До него Кен се е облегнал на бюрото с ръце в джобовете, което ми подсказва, че съм прекъснала разговора им. Той ме поглежда през рамо. Двама бодигардове са застанали мирно до тях.

— Обаждаш се толкова скоро с новини? — подхвърля Кен и поглежда Хидео. — Може пък наистина да си намерил своя идеален ловец на глави.

Опитвам се да си докарам вид на професионалист, както съм седнала по турски на леглото, боса и в прокъсани джинси.

— Сигурно си бил зает след партито за откриването — казвам на Хидео. Погледът ми се стрелва за миг към Кен. — Извинете, прекъсвам ли работата ви?

— Ти си работата ни — отвръща ми Кен. — Тъкмо за теб си говорехме.

— О — прокашлям се. — Хубави неща, надявам се.

Кен се ухилва.

— По-скоро да — казва, след което се отдръпва от бюрото на Хидео, без да дава повече обяснения. — Ще ви оставя на спокойствие. Весело!

Хидео разменя бърз поглед с Кен.

— След малко ще си продължим разговора — информира го.

Кен излиза от полезрението ми. Хидео го изпраща с поглед, а после прави бърз жест с ръка към вратата. Без нито дума двамата му бодигардове се покланят, излизат и оставят Хидео сам в стаята.

Щом напускат, той пак се обръща към мен.

— Надявам се да си прекарваш добре, откакто привлече всичкото внимание на Военния набор.

— Наскоро проумях, че си наредил на „Ездачите на феникси“ да ме призоват първа, за да си сигурен, че ще се класирам за игрите.

— На никого не съм нареждал да бъдеш първата избрана — заявява той. — Ашър Уинг е решил това съвсем сам. Ти си ценен кадър.

Значи, в крайна сметка Хидео няма общо с това.