Танц с огледала

— Не, освен ако Зуса не умре заради страхливостта ви.

— Достатъчно! — Алиса пристъпи пред него. — Няма да се извиня за думите му — поде тя. Хаерн почувства гордост заради величието, с което тя стоеше пред принцесата. — Няма да се извиня, защото ги споделям. Но зная, че става дума за много животи. Зная и какво би избрала Зуса. Ще си вървя. Правя го с надеждата, че ще откриете начин да запазите мира и хилядите, които иначе биха погинали. Но повече не ме смятайте за приятелка и съюзничка.

Посланикът се приближи до Лариса и започна да говори, но неколцина от другите започнаха да крещят. Принцесата поклати глава; тъгата в очите й само разпали още повече гнева на Хаерн.

— Вървете — каза тя. — И се пазете, лейди Гемкрофт. Боли ме при мисълта, че всички обсъждания между народите ни са обречени на подобна съдба.

— Изборът бе ваш — отвърна Алиса, поклащайки глава. Подир това тя се обърна към Хаерн. — Ще можеш ли да я носиш?

Младият мъж взе Зуса на ръце и пренесе колкото се може повече от тежестта й върху здравото си рамо. Болката бе унищожителна. Поне сега щеше да има полза от всички онези някогашни уроци. Той я прогони от съзнанието си, принуди се да не изпитва нищо. Просто някакво досадно усещане.

— Мога да вървя — промърмори Зуса.

— Разбира се — засмя се Хаерн. — Но няма да го направиш.

Съпровождани от студените погледи на елфите, тримата излязоха на улицата. За момент Алиса се обърна назад — може би очакваше, че някой ще ги последва, но нищо подобно не се случи.

Озовал се отново навън, Хаерн се почувства беззащитен. Струваше му се, че всеки чифт очи е вперен в него. Това бе далеч от истината, но пък той бе привикнал да се придвижва сред сенките.

Поне дрехите им не привличаха внимание. Стига да не се натъкнеха на войници, имаха шанс.

— Сега накъде? — попита Хаерн. Зуса обви ръце около шията му и се постара да не му тежи.

Алиса огледа улицата и въздъхна.

— Нямам представа, Хаерн. Ще ми се да си бяхме у дома.

Той споделяше желанието й. Какво ли не би дал за присъствието на наемниците Есхатон. Тарлак щеше набързо да убеди елфите с помощта на няколко огнени кълба. Бруг щеше да се справи отлично с хленченето, а Делисия щеше да изрече няколко тактични думи, за да…

— Имам идея — каза той. — Отчаяна е, но може да ни помогне за няколко дни, докато измислим нещо друго.

— Води — каза Алиса. — Имам ти доверие.

— Надявам се, че ще се окажа достоен за него.

По време на първата младоженска разходка Хаерн и Зуса бяха запомнили разположението на по-важните места — пазарите, доковете и домовете на Търговските лордове. Една сграда му бе направила впечатление с незначителния си вид. Именно към нея се отправяше сега. За достигането й съществуваше един-единствен проблем: тя се намираше отвъд една от вътрешните стени. А това означаваше преминаване край караул на градската стража.