Танц с огледала

— Подир смъртта на Лори Кинън съпругата му се обърна срещу мен. Тя ме постави под арест в стаята ми, преструвайки се на загрижена за сигурността ми. Уверена съм, че тя възнамеряваше да ме убие.

— Да ви убие? — изненадано повтори посланик Гревен Трил. — Но защо? Тя е част от вашата Трифекта.

— Мадлин не се интересува от историята, традициите и съюзите — отвърна Алиса. — Тя не би се поколебала да разруши Трифектата.

— Това не ме касае, лейди Гемкрофт — каза Лариса. — Неразбирателството между нас и Ейнджълпорт е далеч по-важно от вашите вътрешни дрязги. Не можем да поемем риска да ви приютим. Трябва да си вървите.

— Биха могли да останат, докато се възстановят — намеси се Гревен и погледна към Хаерн. — Зле ли си ранен, Стражителю?

— Хаерн — отвърна младият мъж. — И съм добре. Но се тревожа за Зуса.

Безликата лежеше неподвижно върху леглото. От него долиташе единствено тежкото й дишане. С помощта на Алиса бе успявала да тича. Хаерн бе предложил да я пренесе през последните няколко улици, но Зуса бе отказала. И изглежда сега плащаше цената за усилията си.

— Подслоняването им е риск, който не сме в състояние да поемем — продължаваше принцесата. — И най-малката непредпазлива стъпка би могла да доведе до война. Опасявам се, че покровителят на този град няма да приеме подобно нещо.

Гревен се приведе над Зуса и се намръщи, заслушан в дишането й.

— Тя се е отровила с листа от никоа — каза елфът и притисна пръсти към шията й, за да отмери пулса. После отмести клепачите й, за да им покаже пожълтялата склера.

— Никоа? — повтори Алиса.

— Дребен храст, който расте сред корените на дърветата. Вие го наричате виолетов лист.

— Отровила се е? — сепнато попита Хаерн. — Как така се е отровила? Ще се оправи ли?

— Без нашите грижи? — Гревен погледна към принцесата. — Тогава положението й ще продължи да се влошава. След два, най-много три дни тя ще умре.

Стаята притихна. Само неколцина елфи все още тихо разговаряха помежду си. Лариса и посланикът не откъсваха очи един от друг. Най-сетне принцесата заговори:

— Благодарни сме ви за добрината, Алиса, но знаем, че тя бе предложена с известна облага от ваша страна. Ако останете, то ние ще трябва да се оттеглим и да заявим, че на продължаващите набези по границите ни ще бъде отвърнато с война. Животът на една слугиня не е по-скъп от хилядите, които биха погинали, ако Инграм узнае, че сме ви помагали.

— Слугиня? — каза Алиса. — Тя не е слугиня, а моя приятелка. Трябва да й помогнете!

— Решавайте, лейди Гемкрофт.

Хаерн наблюдаваше борбата й. Искаше му се да можеше да й помогне с отговор. Бяха дошли при елфите за помощ: Алиса бе настояла, че посланикът им бил обещал съдействие. Но излизаше, че последната дума тук принадлежи на принцесата.

Къде другаде можеха да идат? Малцината слуги и наемници, които бяха довели със себе си от Велдарен, бяха останали в имението на Кинън. Надали все още бяха сред живите. Тримата бяха сами.