Хладнокръвно отмъщение
- Автор: Чайлд Престон У.
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-83-7
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Хладнокръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Сваляйки един след друг пластовете на измамата, Пендъргаст осъзнава, че конспирацията е много по-дълбока — обхваща цели поколения и е много по-чудовищна, отколкото той някога изобщо си е представял. И всичко, в което е вярвал, всичко, на което се е надявал, всичко, което е мислел че разбира… може би е ужасна лъжа.
Целият процес отне още час и в края самообладанието му бе напълно възстановено.
Най-после остави декантера и чашата настрана и стана от стола. Вече можеше да насочи вниманието си към малкия сейф, който бе открил по-рано зад една от дипломите, закачени на стената. Сейфът се съпротивляваше на Пендъргастовите опити доста храбро, предавайки се едва след десет минути деликатна работа.
Точно когато отваряше вратата му, мобилният телефон на агента иззвъня. Той погледна входящия номер, преди да отговори.
— Да?
— Алойзиъс? Обажда се Питър Бофорт. Надявам се, че не прекъсвам нещо.
Внезапна тишина, след която Пендъргаст каза:
— Току-що се наслаждавах на една спокойна чаша вино.
— Резултатите са готови.
— И?
— Струва ми се, че трябва да ви го кажа лично.
— Бих искал да знам още сега.
— Няма да го кажа по телефона. Елате тук колкото можете по-бързо.
— В Савана съм. Ще хвана късния нощен полет, ще бъда в офиса ви утре сутринта. В девет.
Пендъргаст пусна телефона в джоба си и върна вниманието си към сейфа. Той съдържаше обичайните неща: бижута, няколко борсови сертификата, документите за къщата, последната воля и завещанието, и всевъзможни други документи, включително някакви стари сметки от частна клиника в Камдън, Мейн, касаещи пациентка на име Ема Гролиър. Пендъргаст събра документите и ги пъхна в джоба си за по-късно разглеждане. После седна на бюрото с извит сгъваем капак, взе празен лист ленена хартия и написа кратка бележка.
Скъпи ми Джъдсън,
Мисля, че резултатите от вертикалната ми винена дегустация на колекцията ти „Латур“ ще те заинтригуват. Установих, че 1918-та е печално изветряла, а 1949-та беше според мен надценена: завърши по-лошо, отколкото започна, с танинови оттенъци. 1958-ма, уви, миришеше на корк. Но останалите бяха наистина възхитителни. Колкото до 45-та – беше превъзходна – все още богата и изненадващо елегантна, с аромат на стафиди и гъби, и дълъг, сладък финал. Жалко, че ти имаше само една-единствена бутилка.
Моите извинения за случилото се с колекцията ти от стара керамика. Оставих ти нещо малко за компенсация.