Хладнокръвно отмъщение

Пендъргаст извади швейцарско ножче с перлена дръжка от сакото си и го отвори. Методично и без да бърза разряза кутиите и прегледа съдържанието им, като ги запечатваше с нова хартиена лента, когато приключеше. Редът на сандъците дойде след това: ключалките бяха отворени, съдържанието – претърсено, а накрая всичко изглеждаше както преди.

По пътя обратно към стълбите той спря пред огледалото, изтри част от повърхността му с ръкава на черния си костюм и се взря в него. Лицето, което го погледна отсреща изглеждаше почти чуждо; той се извърна.

Като изключи лампата, Пендъргаст се спусна обратно до първия стаж, които се състоеше от две бани, спалнята на Естерхази, кабинет и стая за гости. Влезе първо в баните, като отваряше шкафчетата и проучваше съдържанието им. Изстискваше тубичките с паста за зъби, крема за бръснене и кутиите с талк, за да се увери, че са истински, а не съдържат скрити ценности, след което връщаше изпразнените контейнери на местата им. Последва оглед на стаята за гости. Нищо интересно.

Дишането на Пендъргаст леко се ускори.

Влезе в стаята на самия Естерхази. Тя беше също така грижливо подредена, както останалата част от къщата: по лавиците бяха наредени романи с твърди подвързии и биографии, а в малките ниши – антична керамика от Уеджууд[8] и Кемпер[9].

Пендъргаст дръпна покривката на леглото и изследва матрака като го свали и го опипа, дърпайки плата настрани и оглеждайки пружините. После опипа и възглавниците, както и рамката, и накрая оправи леглото. Отвори гардероба и систематично прегледа всяка дреха, като търсеше нещо скрито. Дръпна подред всяко чекмедже от стария шкаф „Дънкан Файф“[10] и изследва съдържанието му, без да си дава вече прекалено много труд да ги връща по местата им. Извади една по една книгите, прелисти ги и ги върна на лавицата. Движенията му станаха по-бързи, граничещи с грубост.

След това дойде ред на кабинета. Пендъргаст се приближи до самотния шкаф с папките, с шперца разби ключалката с грубо завъртане, прерови чекмеджетата, като вадеше папките отвътре, преглеждаше ги внимателно и ги хвърляте обратно. Отне му почти час да мине през всички сметки, данъчни формуляри, кореспонденция, счетоводни и други книжа – интересни заради светлината, която хвърляха върху Естерхази, но без пряко значение. Последваха ги тежките лавици със справочници и медицински учебници. След тях – съдържанието на бюрото. Отгоре му имаше лаптоп. Пендъргаст извади малка отвертка, отвори основата му, извади харддиска и го мушна в джоба си. Стените бяха покрити с награди, дипломи и грамоти в рамки – всички те бяха свалени, извадени и накрая безразборно закачени обратно.

Той спря на прага, преди да слезе по стълбите. Съдържанието на кабинета – всъщност на цялата къща – си оставаше повече или по-малко спретнато и обикновено. Никой нямаше да разбере, че всеки милиметър е бил разгледан под лупа и инспектиран внимателно… освен Джъдсън. Той щеше да разбере.