Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Той отиде до входа на палатката, отметна края на брезента и повика един от офицерите си. Докато двамата разговаряха, аз попитах:
— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш, Люк?
— Определено — отвърна той.
— Според мен този път няма да се размине само с пазарлъци — казах аз. — Случайно да искаш да споделиш плана си с мен?
Той погледна изпитателно и след това каза:
— Наскоро осъзнах, че аз също съм син на Амбър. Прекалено много неща ни обединяват. Чудесно. Но това означава също, че можем да се доверим по-пълно един на друг, нали?
Смръщих леко вежди. Никак не бях сигурен накъде бие Люк.
Той сграбчи леко рамото ми.
— Не се притеснявай, можеш да ми се довериш. И без друго точно сега нямаш кой знае какъв избор. Но нещата могат да се променят, при това съвсем скоро. Искам само да запомниш, че каквото и да се случи, не искам ти да се намесваш.
— А какво би трябвало да се случи?
— Нямаме време да предвидим всички случайности — каза Люк. — Затова просто приеми факта и не забравяй какво ти казах тази вечер.
— Както сам спомена — нямам Бог знае какъв избор.
— Искам да не забравяш нито една моя дума и по-късно — натърти той в мига, в който Джулиан закри отново входа на палатката и тръгна към нас.
— Аз обаче смятам да похапна преди това — каза Люк, обръщайки се към него. — А ти, Мърл? Гладен ли си?
— Ей Богу, не! — отвърнах аз. — Идвам направо от дипломатическа вечеря.
— Нима? И какъв беше поводът? — осведоми се Люк уж съвсем между другото.
Не успях да се сдържа да не прихна. Беше ми дошло твърде много за един ден. Тъкмо се канех да му отвърна, че не му е сега времето, когато Джулиан застана отново до входа, извика един от войниците си и му нареди за всеки случай да огледа още веднъж мястото на срещата. След това продължи да му дава някакви допълнителни инструкции.
— В Амбър е дошъл премиер-министърът на Бегма — Оркуз, заедно с някои свои служители — обясних аз в това време.
Люк изчака, докато отпих една дълга глътка от чашата си, с явната надежда, че ще му доверя още нещо.
— Това е — казах аз.
— Хайде, Мерлин. За какво става въпрос? Бях относително откровен с теб напоследък.
— Нима?
За известно време Люк не виждаше нищо смешно в репликата ми, но после също се усмихна.
— Понякога заровете на съдбата се търкалят толкова бързо, че някои от нас не успяват да се махнат навреме от пътя им — отбеляза той. — Какво ще кажеш да ми дадеш един безплатен жокер, а? В момента не мога да ти предложа нищо в замяна. Какво искаше Оркуз?
— Набий си тогава в главата, че до утре сутринта това е секретна информация.
— Дадено. Какво ще стане утре?
— Арканс, Граф на Шадбърн, ще бъде коронясан за крал на Кашфа.
— А стига бе! — каза Люк, после погледна към Джулиан и пак към мен. — Страхотен ход от страна на Рандъм. Не вярвах, че ще придвижи нещата толкова бързо.
И той впери поглед в някаква невидима точка.
— Благодаря ти — каза след няколко минути.
— Е, полезна ли беше информацията, или по-скоро болезнена?
— За мен или за Кашфа?
— Въпросът ми не беше чак толкова дълбок.
— Засега нито едното от двете, тъй като все още не съм сигурен какво означава. Трябва ми време, за да помисля и да впиша този детайл в общата картина.
Аз го изгледах съсредоточено и Люк отново се усмихна.
— Едно е сигурно — информацията ти е интригуваща — добави той. — Имаш ли още нещо за мен?
— И това ти стига — казах аз.
— Да-а, сигурно си прав. Нека не претоварваме системата. Не почваме ли да забравяме за старата дружба, приятелю?
— Време ни е да помъдреем — отбелязах.
Джулиан закри входа и се върна при нас, като пътьом взе чашата си.
— Ще донесат храната след няколко минути.
— Благодаря.
— Според Бенедикт ти си казал на Рандъм, че Далт е син на Оберон.
— Така е — призна Люк. — При това е преминал през Лабиринта. Има известна разлика, нали?
Джулиан сви рамене.