Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Джулиан винаги е бил безизразен като надгробен камък. И сега той просто ги гледаше, без да излъчва каквато и да е емоция, като че ли този разговор не го засягаше. Присъединих се към неговата тактика и минутите заваляха в едно със сипещия се сняг.
Измина доста време, преди Люк да се обърне и да тръгне към нас. Далт пък се запъти към единия от придружителите си.
Люк спря помежду ни и ние се насочихме към него.
— Какво става? — попитах аз.
— О — каза той, — мисля, че открих начин да уредя проблема, без да се стига до сблъсък.
— Чудесно — отбелязах аз. — Какво успя да му пробуташ?
— Идеята да се дуелира с мен.
— Мътните да те вземат, Люк! — възкликнах аз. — Та той е професионалист! Убеден съм, че е наследил и пословичната сила на амбъритите. Този човек ляга и става на бойното поле. Сигурно е в невероятна форма. Освен това е по-висок и по-тежък от теб.
Люк се ухили.
— Може пък да ми излезе късметът — каза той. После погледна към Джулиан. — Трябва да съобщим на твоите войници да не атакуват, щом забележат схватката. Далт ще направи същото.
Единият от придружителите на Далт вече се бе насочил към техния лагер. Джулиан се обърна и направи няколко специфични жеста с ръце. Миг след това иззад едно близко дърво изскочи мъж и се втурна тичешком към нас.
— Люк — казах аз. — Това е лудост. Шансовете въобще не са на твоя страна.
— Мърл, стига. Това си е мой проблем.
— Разполагам с цял куп заклинания — казах аз. — Мога да изчакам да започнете и след това да му погодя някой хубав номер. Все едно, че ти си го подредил.
— Не! — каза Люк. — Това е въпрос на чест. Не се бъркай по никакъв начин.
— Добре, щом така искаш.
— Освен това никой от нас няма да умре — допълни той. — Това е част от уговорката. Засега и двамата сме прекалено ценни един за друг. Ще се бием без оръжия.
— А каква точно е уговорката? — попита Джулиан.
— Ако Далт ме срита отзад, аз ставам негов пленник и той се изтегля без много шум.
— Люк, ти си откачил! — казах аз.
Джулиан ми хвърли гневен поглед.
— Продължавай — каза той.
— Ако аз победя, той е мой пленник. Ще дойде с мен в Амбър или на което и да е друго място, а неговите офицери ще изтеглят войниците.
— Можем да бъдем сигурни, че ще се изтеглят — каза Джулиан, — само след като им дадем да разберат, че нямат друг изход.
— Естествено — съгласи се Люк. — Точно затова им казах, че Бенедикт чака само нашия знак, за да ги нападне по фланговете.
— Ловък ход — отбеляза Джулиан. — И в двата случая Амбър печели. А каква ще е ползата за теб, Риналдо?
Люк се усмихна.
— Все още мисля по въпроса — каза той.
— Ти продължаваш да ме изненадваш, племеннико. А сега мръдни вдясно.
— Защо?
— За да ме прикриеш от техните погледи, естествено. Трябва да съобщя на Бенедикт какво става тук.
Люк пристъпи вдясно, а Джулиан извади колодата си и измъкна оттам нужната Карта. Междувременно войникът вече бе дотичал до нас и очакваше заповеди. Джулиан осъществи контакта и говори около минута след което даде нужните нареждания на своя подчинен и го изпрати обратно. Картата на Бенедикт остана в ръката му, но той не продължи разговора. Явно искаше да запази връзката, докато всичко приключи.
Люк свали наметалото, с което му бях услужил, и ми го подаде.
— Подръж го, докато приключа с Далт — каза той.
— Дадено. Успех.