Ангелите не оцеляват на леда

— Филипе, ще те помоля утре да го направиш.

Орехов-старши говореше твърдо и напористо, явно дори не допускаше възможността да му възразят.

— О, недей, тате, никакво утре, днес ще постоя колкото трябва и ще си замина. Имам страхотни планове за почивните дни.

Филип говореше леко и весело, очевидно желанията и намеренията на баща му, който издържаше младока, ни най-малко не го интересуваха.

— Филипе — повиши тон Вадим Константинович, — сериозно ти говоря. Какви планове? Къде смяташ да ходиш? Ти трябва да си тук. Служител на фирмата си, това е и твой празник, трябва да се запознаваш с хората, отсега да те познават.

— Ама престани бе, тате, какви ми ги приказваш, Химин вече до гуша ми е дошъл със същото. Не искам и толкоз! Срам ме е, че съм твой син, а съм на такава дребна чиновническа длъжност, дори не знам как да се представям. Като ме направиш началник-отдел, тогава моля, ще си напечатам визитни картички със снимка и гордо ще се запознавам с всички.

— И къде си се наканил да ходиш, ако мога да попитам? Какво развлечение си си измислил, та е по-важно от корпоративния празник?

— О, тате, такъв приятел си намерих, че с него не ми трябват никакви празници, самият той е един безкраен празник.

Филип доволно се изкиска, Олга чу как по пластмасовата повърхност на масата глухо изтропа дебелото стъкло на бутилка. Филип май пиеше бира направо от шишето. На такъв празник можеше и да не се държи като улично пиянде. „Безкраен празник“. Интересно дали изобщо някога е чувал името Ърнест Хемингуей? Книгата определено не е чел, употребява заглавието на романа като обикновено битово словосъчетание. Олга обаче беше ходила в Париж и не споделяше мнението на писателя. Този град не й се видя като празник.

— И откъде го изкопа този приятел? Какво представлява? Къде работи?

Орехов-старши задаваше въпросите си настоятелно и строго.

— Работи ли? — смаяно попита Филип. — Какво приказваш, тате, каква работа? На него никаква работа не му трябва, и без това си има всичко. Купища пари.

— Интересно откъде?

— Ами всички сами му ги дават. А той умее да прави така, че може и да не ги връща.

— Тоест?

— Такъв човек е, че никой нищо не може да му откаже. Знаеш ли думата „харизма“? Е, той целият се състои от харизма, от главата до петите. Във всички клубове го познават, навсякъде му се радват, всички го обичат. И с него е приятно. А момичетата как му се лепят!!! С една дума, весело момче е и на мен ми харесва да си прекарвам времето с него. Дори дилърите му дават безплатни дози.

Не, определено на Филип Орехов му хлопа дъската! Как можа да му хрумне да разправя такива неща на баща си!

— Дилъри ли? Той да не е наркоман? — Сега вече в гласа на Вадим Константинович прозвуча заплаха.

— Не, само се поглезва по мъничко. Нормално момче, сега всички са такива: съвсем мъничко дрога, много уиски, много мацки — Филип се изкикоти мръсничко — и много ваксина против трипер. Обаче какви фокуси с карти прави — ум да ти зайде! Пръстите му така сноват, че изобщо не ги виждаш. Можеш да гледаш с часове — и нищо не разбираш.