Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
За провеждането на мероприятието бе нает хубав комплекс в близкото Подмосковие — с голям, добре поддържан парк и симпатични, наскоро ремонтирани къщички, в които гостите могат да пренощуват с всички удобства. Програмата бе предвидена за два дни — от петък вечерта до неделя по обяд.
Генералният директор на „Окси“, с когото пристигна Олга, активно общуваше с гостите, създаваше нови познанства, поддържаше старите си контакти и при това много пиеше. Скоро ще се измъкне тихичко в предоставената му къщичка и ще заспи с пиянско похъркване в компанията на някоя мацка, която ще си хване тук. А може вече и да си е хванал. В задачата на шефката на отдел „Снабдяване с промишлени стоки“ на този празник влизаха три точки: да се запознае и да направи приятно впечатление на две строги наглед дами от митническата служба, да реши един стар конфликт между „Оксиджин“ и доставчика на хранителни добавки (макар че добавките бяха от друга група стоки, с тях се занимаваше друг отдел, но поканата за празника, отправена към „Файтър“, беше само за двама души и генералният директор бе спрял избора си на Олга Виторт); да наглежда собствения си генерален директор, който на градус можеше да наприказва глупости и да развали отношенията си с важни за фирмата хора.
За да бъдем справедливи, ще кажем, че директорът си знаеше мярката и обикновено се стараеше да не я надхвърля, като се оттегляше „в спалнята“ с някоя спътница още преди алкохолът непоправимо да го удари в главата. Но имаше и други произшествия, да, бяха се случвали и други неща. И Олга, която въпреки крехката си външност беше извънредно силна и имаше железни мускули, в такива случаи трябваше буквално да измъква шефа си и насила да го завежда на място, където няма с кого да разговаря и съответно да си разваля отношенията.
Олга добросъвестно и успешно отработи първите две точки, обеща на дамите от митницата безплатни билети за творческата вечер на народната артистка Томашкевич, със сладки приказки убеди доставчика на добавките в най-скоро време да седне на масата на преговорите и да подпише взаимно приемлив договор. Оставаше третата точка.
Тя намери генералния директор в компанията на двама финансисти, постоя зад гърба му, послуша гласа му, разбра за какво говори той и стигна до извода, че шефът все още си е наред, до критичната доза има доста време, така че поне трийсет-четирийсет минути тя можеше да бъде спокойна.
Откъм реката повя студен вятър, тя потрепери и по-плътно загърна якето.
— Май ви е студено? — разнесе се познат глас зад гърба й. — Не сте се облекли подходящо?
Олга се обърна и видя точно пред себе си Химин, старши мениджъра на „Файтър“, с когото съвсем наскоро решаваше въпроса за неустойките.
— Да, топлият ден ме измами, някак не помислих, че вечер извън града е по-студено, отколкото в Москва — призна тя.
— Ами вземете нещо загряващо — посъветва я Химин. — Глътка уиски или коняче. Конякът е хубав, опитах го.
Той беше със светъл панталон, модерна риза и небрежно наметнат кашмирен пуловер. Хем топло, хем стилно.
„Не като мен — ядоса се на себе си Олга. — Никога не мога да се облека както трябва. И сега стоя по копринен костюм и спортно яке като глупачка.“
— Не пия — отговори ядосано.
— Ама никак ли?
— Никак.
— Добре, тогава хайде да ви помогна да изберете храна, която ще ви стопли.
Той източи шия и започна последователно да опипва с очи всичко, сервирано на огромната трапеза.
— Важното е да има много пипер. Лютивичко, с чесънче… Нали нямате нищо против? Или сте планирали за тази вечер страстни целувки?
— Не — погледна тя Химин без усмивка. — Никакви целувки.
Той с лекота отстрани някакъв дебеланко, преградил с туловището си пътя към масата, взе чиста плоска чиния и след минута връчи на Олга апетитно изглеждащо асорти от тарталетки с разнообразни плънки. Като се бе ориентирал по миризмата, той наистина бе избрал все люти или подправени с пипер вкусотии.
— Повярвайте ми, Олга, за хора, които не употребяват алкохол, лютата храна е най-добрият начин да се стоплят.
— Благодаря.
Тя взе чинията и се заоглежда за място, където да поседне или поне удобно да стои, по възможност сама.
— Елате, ще ви покажа едно просто прекрасно местенце.