Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
След половин час Настя се раздели с Наталия Ламзина вече с името и телефонния номер на треньор на име Гулин в бележника си. Според Наталия Сергеевна мъжът й и Гулин били много добри приятели, приятели от дълги години, но през последните две-три съвсем престанали да общуват. Според Валерий Петрович веднъж Гулин дошъл без предупреждение на негова тренировка под претекст, че има някакъв спешен личен въпрос, а всъщност искал да види новите хореографски находки, измислени от Ламзин и неговата хореографка, и ги включил в програмата на своя ученичка.
— Разбира се, Валера не мислеше, че Гулин е постъпил така подло по предварителен план — разказваше Наталия Сергеевна. — Той наистина е имал проблем, който не търпял отлагане, но когато видял новите неща, които правела спортистката на Валера, не е могъл да се въздържи и ги е откраднал.
— И после какво? — с интерес попита Настя, която не разбираше абсолютно нищо от фигурно пързаляне и не си представяше какво е „да откраднеш хореографска находка“ и каква е цената на такава постъпка. — Нима е лошо различни спортисти да изпълняват един и същ елемент?
— Разбирате ли, спортистите на Гулин са по-големи и при неговото момиче тези движения, стъпки и обръщания са изглеждали по-внушително, по-елегантно, отколкото при момичето на Валера. И после децата на Валера не ходят на международни състезания, нивото им е по-ниско, а Гулин същата година изведе своите от младшата възраст на етапи за гранпри и показа програмата с тази хореография на международния съдийски корпус. Ученичката на Валера не изглеждаше толкова ефектно и излизаше само на нашия лед, в Русия, и всички веднага заговориха, че не Гулин е откраднал идеите на Ламзин, а обратното, че Ламзин ги е откраднал от Гулин, но тъй като е по-слаба, неговата спортистка е изглеждала много по-зле.
— Мъжът ви беше разстроен, така ли?
— О, разстроен е меко казано! Той беше разярен! Валера страшно крещеше и ругаеше и оттогава името Гулин е забранено в нашето семейство.
За трийсетте минути разговор те няколко пъти стигнаха до близкото кръстовище и се върнаха. Настя, разбира се, би предпочела да седи, но в сегашните условия, когато вече не беше офицер, зад чийто гръб стои държавата, а просто частен детектив, се налагаше да отстъпва и да прави така, както е по-удобно на клиента. А в случая клиент беше именно тя, съпругата на задържания, макар и чрез посредничеството на адвоката. В движение Наталия Ламзина явно се чувстваше по-уверено.
Сбогуваха се. Ламзина с бърза крачка пое към автобусната спирка, за да стигне до близкото метро, а Настя Каменская се върна при колата си и се обади на въпросния Гулин, за да опита да си уговори среща с него. Щом чу, че става дума за арестуването на Ламзин, Гулин дълго мълча, после с въздишка неохотно се съгласи и й продиктува адреса си.
Владислав Стасов за пореден път стана от неудобния стол и се разходи напред-назад из коридора. В края му имаше прозорец, който гледаше към страничната улица. Денят бе топъл, на терасата на ресторантчето отсреща вече бяха подготвени масите под чадърите на бели и червени райета. Още бе рано за обяд — едва единайсет сутринта, но две маси вече бяха заети, до едната си чуруликаше двойка младежи на седемнайсет-осемнайсет години, и двамата с дънки и тениски, а леките им якета бяха небрежно хвърлени на свободните столове; на другата дебел чичко пиеше от висока чаша кафе макиато и четеше нещо от таблета си. На Стасов мъчително му се прииска да излезе и също да седне на маса под чадър, да поръча цял чайник някакъв ароматен черен чай и огромно парче торта, като онова, което сервитьорът току-що бе донесъл на двойката. Тортата беше разкошна и украсена с голяма порция разбита сметана.
Но не можеше. Тоест можеше, разбира се, но не биваше. Тук, в този коридор, Стасов търпеливо чакаше следователя Баглаев, на когото беше длъжен да съобщи, че той, Владислав Стасов, директор на частната детективска агенция „Власта“, е сключил договор за търсене на информация по дело, с което се занимава Тимур Ахмедович. Според закона „За частната детективска и охранителна дейност“ това трябва да се направи писмено в течение на едно денонощие след сключването на договора. Стасов уважаваше законите и умееше да ги спазва, без това по някакъв начин да пречи на работата му. И се бе научил да оформя договори така, че дори в случай, че се наложи да ги представи, никой за нищо да не може да се заяде. Макар да не е длъжен да показва договора, случват се ситуации, в които е по-добре да го направи, отколкото да откаже, за да не си разваля отношенията с хора, чиито добри чувства впоследствие можеха да му бъдат полезни.