Страшният съд [bg]

— Тейн? — рече той. — Едно питие?

Раздрънка чашата си с джин и тоник към мен, лимончето се въртеше в ледената течност. Беше нарамил дървен стик за голф.

— Благодаря.

Смигна на иконома си и ме поведе към друг асансьор.

— Само гледай. Питието ще е там, преди да сме стигнали — рече той, докато вратите се затваряха.

Когато те се отвориха отново, добих странното усещане, че съм попаднал в друго пространство и време, досущ като насън, само дето бях буден. Зелени дървета, някои високи до четири метра, и храсти рамкираха съвършено синьото небе над яркозеленото хълмче от голф площадка. Усещах мириса на тревата, докато се изкачвахме по хълмчето, върху което имаше пейка и устройство за измиване на топките, усещах и мириса на пръстта, когато Майк я разрови с обувките си.

— Това е едно от любимите ми местенца — рече Майк и се усмихна, очевидно доволен от удивлението, изписано върху лицето ми.

Една жена, облечена в жълта униформа на прислужница, се появи иззад дърветата и ми подаде питието, след което изчезна, без да каже и думица. Когато се изкачихме на върха на хълмчето, пред нас се разкри гледката на Нюйоркското пристанище. Мостът „Гьотълс“, свързващ остров Стейтън и Ню Джърси. Остров Елис. Зеленикавата, сякаш плесенясала Статуя на свободата. До пейката имаше кофа, пълна с топки. Майк взе една, сложи я върху поставката и я изстреля в пространството.

— Е, значи си имаме проблеми — рече Майк, докато зареждаше следващата топка.

— Тук светът е съвсем различен — отвърнах.

Майк вдигна глава, усмихна ми се и оголи зъби.

— Разбираш защо това не бе за телефонен разговор, нали? Знаеш какви чувства изпитвам към теб, но имаме истински проблем. Бен…

— Господи, пак ли той?! — възкликнах и вдигнах едновременно и очи, и ръце, изплисквайки част от питието си.

— Той си има поддръжници — рече Майк и усмивката му се стопи. — Уважаван е в бранша, а това е публична компания. Седмица след първоначалното ни излизане на борсата акциите ни стигнаха 20 пункта. Вчера са паднали под осем. Това никак не е добро за репутацията ни. Хората говорят за строежа. За профсъюза.

— Тук не можеш да построиш нищо без тях — отвърнах. — И хората го знаят много добре.

— Знам, знам, но никой не отлага откриването с една година — рече Майк и изстреля още една топка, преди да изчака отговора ми. — Банките започват да нервничат.

— И в Бостън отложихме откриването — рекох, като се опитвах тонът ми да не прозвучи като вайкане.

— И пиенето. На онази вечеря, когато припадна, имаше много хора — каза Майк. Говореше благо, за да ми подскаже, че е приятел. — Подобни неща не носят добро.

— Майк, напих се в компанията на приятели.