Страшният съд [bg]

— Монти? — рече шефът и се обърна към агента, на когото екипът разчиташе, когато възникне проблем с информационните технологии.

Монти сви рамене и каза:

— Зависи от нивото на системата. Някои имат записващи устройства, други — не.

— Защо не проверихме това още в самото начало? — попита шефът.

— Защото разполагахме с окървавения нож на сина, а самият той бе избягал — отвърна Дороти. — Никой не си помисли, че е било възможно някой друг да се промъкне в къщата.

— Наш пропуск — каза Аманда.

— Не е наш — рече Дороти.

— Вие двете да нямате някакъв проблем помежду си? — попита шефът като поглеждаше ту едната, ту другата.

— Бъки Лейнхарт, той е ловен водач в хижата — обясни Аманда. — Обзалагам се, че би казал всичко, ако е от полза на Скот Кинг. Никой друг не е видял онези следи. А пък те междувременно са се стопили.

— Номер тринайсет — каза Дороти. — Номерът на Коудър.

— Така казва той.

— Ловните водачи са специалисти по следите, не смяташ ли?

Аманда забеляза, че другите около масата се подхилваха. Очевидно бяха доволни, че не на тях, а на нея й се налагаше да слуша дрънканиците на Дороти.

— Вече вложихме много време в разследването на Коудър — каза Аманда. — Интуицията ми подсказва, че е чист. Не знам. Ако Коудър бъде дискредитиран по някакъв начин, Бен Еванс ще поеме управлението на компанията. А ако Еванс е извършителят, сигурна съм, че профсъюзът ще предпочете той да ръководи компанията вместо Коудър.

Думите й предизвикаха силна реакция, всички се разприказваха, обсъждаха, докато Дороти не каза:

— Интуицията ти е пълен боклук.

В залата се възцари тишина.

Шефът им се прокашля и рече:

— Вземете заповедта за обиск. Вижте какво ще излезе от скенера и няма да се налага да обсъждаме интуицията на когото и да било. Ако онази нощ Коудър е бил там, значи лъже.