Черният флаг [bg]

Най-лоша беше вонята. Не, не от клозетите, макар и тя да не се търпеше. От купищата гниещи животински кожи, захвърлени по брега от пиратите, също се разнасяше смрад. Духнеше ли вятър оттам — нямам думи да ви го опиша.

Тоест едва ли имам право да виня Чарлс Вейн, че се огледа наляво и надясно и макар да е дръзко от страна на човек, прекарал цял месец в морето, рече:

— Това, значи, е новата Либерталия? Вони като всяка клоака, която съм обирал през последната година.

Едно е да критикуваш собственото си леговище, друго е да слушаш как други го чернят. Чувстваш се длъжен да защитиш доброто старо място. Аз обаче замълчах.

— Казаха ни, че в Насау всеки прави каквото пожелае — изсумтя Басмения Джак.

Преди да успея да отговоря, спасението се появи под формата на Едуард Тач — с рев, прозвучал в еднаква степен и като поздравление, и като боен вик, той изкачи шумно стъпалата и нахлу на терасата, сякаш „Олд Ейвъри“ е кораб, който се кани да плячкоса. При това сега внушителната му черна грива бе допълнена с гъста и дълга черна брада.

Позьор както винаги, той застана пред нас с разперени ръце. Гледайте! После ми намигна и застана в средата на терасата, поемайки юздите, без дори да полага усилия. (Което е странно, като се замисля, защото въпреки хвалбите ни как Насау е република, където властва абсолютната свобода, ние продължавахме да се съобразяваме със своята йерархия, а когато Черната брада бе наоколо, нямаше никакво съмнение кой я оглавява.)

Вейн се ухили. Намръщеното му лице се разведри, както и възцарилото се напрежение.

— Капитан Тач! Не съм виждал по-великолепна брада!

И потърка с длан своята растителност, а Черната брада изпъчи гърди.

— Защо да развявам черен флаг, след като черната брада върши същата работа? — засмя се той.

Всъщност в този момент се роди легендата за Черната брада. Тогава Тач започна да се нарича така. По-късно му стана навик да сплита брадата си и да пъха пламнали фитили в нея, за да всява ужас, когато напада корабите. Благодарение на въпросната тактика се прослави като страшилището на моретата не само на Бахамите, не само на Карибите, но и в целия свят.

Въпреки репутацията си Едуард не беше жесток човек. Ала като асасините с техните мантии и зловещи кинжали, изскачащи от тайни места, и като тамплиерите със злокобните им символи и намеците им за всемогъщи сили, Едуард Тач — Черната брада — знаеше отлично колко важно е врагът ти да трепери от страх.