Черният флаг [bg]

Оказа се, че бирата, отдихът и добрата компания не са единствените причини Чарлс Вейн и Басмения Джак да ни озарят с присъствието си.

— Говорят, че кубинският губернатор се кани лично да получи купища злато в близка крепост — изплю камъчето Вейн, щом стиснахме халбите и запалихме лулите.

— Дотогава съкровището ще си стои там и ще чака някой да го отмъкне.

Така се стигна до обсадата на Порто Гуарико.

Е, битката се оказа кървава, но кратка. Въоръжени до зъби и развели черния флаг, доплавахме с четири галеона в залива и надупчихме крепостта с гюлета вместо поздрав.

После пуснахме котва, нададохме бойни викове, нагазихме в плитчината и прецапахме до брега, оголили зъби. За пръв път видях Черната брада в действие — наистина страховита гледка. Облечен от главата до петите в черно, запалил фитилите в гъстата си брада, той сякаш бълваше огнени змии, забулен в ужасяваща пъклена мъгла. Малцина не биха подвили опашка под напора на такава бясна атака. Повечето войници направиха точно това. Храбреците, останали да умрат или да се бият, умряха.

И аз дадох своя принос, сечейки с острието, превърнало се в част от дясната ми ръка както пръстите, и с пистолет, бумтящ в лявата. Когато куршумите ми свършиха, измъкнах сабята. Неколцина от хората ми не бяха ме виждали в битка досега, та ще ми простите признанието, и в действията ми имаше известна зрелищност — въртях се вихрено, с едната ръка пронизвах стражите, а с другата стрелях, поваляйки по двама, дори по трима наведнъж, подтикван не от жажда за кръв или жестокост — не бях освирепяло животно все пак — а от ловкост и пъргавина. Умеех да се бия и да придавам артистичност на сраженията.