Черният флаг [bg]

— Мъртъв и погребан — отговорих и не забелязах местният да настръхва, но усетих гнева му и добавих бързо: — След като се опита да ме убие.

Мъжът кимна бавно.

— Не съжаляваме, че го няма. Ала ти извърши предателството, замислено от него. Защо?

— За пари — отговорих безочливо.

Той пристъпи към мен, позволявайки ми да го огледам по-добре — имаше тъмна коса и проницателни сериозни очи. Смуглото му сбръчкано лице беше боядисано. И изглеждаше много ядосан.

— За пари ли? — процеди през зъби. — За оправдание ли да го смятам?

— Той притежава интуиция, менторе — намеси се Джеймс.

Интуицията. Това го разбрах. Но „менторе“? Как този вожд се оказа ментор на Джеймс?

Думите му поуспокоиха индианеца, чието име научих по-късно — Ах Табай.

— Джеймс ми каза, че си се срещнал с тамплиерите в Хавана. Видя ли мъжа, наречен Мъдреца? — попита ме той.

Кимнах.

— Ще познаеш ли лицето му, ако го видиш отново?

— Да.

След известен размисъл той очевидно взе решение.

— Трябва да се уверя — рече бързо и изчезна в сенките заедно с хората си.

С Джеймс останахме сами. Той ме изгледа предупредително и вдигна показалец да смълчи укорите ми. Взе факла, сбърчи лице, недоволен от оскъдната й светлина, и се шмугна приведен в тесен тунел към вътрешността на храма. Напредвахме, превити почти одве под ниския таван. Затиснати под тежестта на хилядолетните тайни, стаени в сенките, и двамата се питахме какво ли крие неизвестността пред нас. Думите ни отекваха в залата, но тук влажните каменни стени ги заглушаваха.

— В каква каша ме забърка, Кид? Кой, мътните го взели, беше онзи палячо?

— Ах Табай, асасин и мой ментор — отговори ми през рамо той.

— Значи си поклонник на някаква смахната религия?

— Асасини сме. Имаме Кодекс. Но той не ни повелява да действаме или да се подчиняваме. Само да бъдем мъдри.

Излязохме от ниския тунел в нов проход, където поне успяхме да се изправим.

— Кодекс — повторих. — Разкажи ми по-подробно. Заинтригува ме.

— „Истина не съществува, всичко е позволено.“ Само това е сигурно в света.

— Всичко е позволено? Харесва ми. Звучи чудесно.

Да мисля както ми е угодно и да действам както реша…

— Повтаряш механично думите, Едуард, но не ги разбираш.

Изсмях се.

— Недей да вириш нос, Кид. Последвах те като приятел, а ти ме измами.

— Спасих ти кожата, като те доведох тук, човече. Тези хора искаха да те убият като съучастник на тамплиерите. Аз ги разубедих.

— Е, браво на теб!

— Да, браво на мен!

— Значи тамплиерите преследват вас, а?