![Кърваво наказание [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/3/krvavo-nakazanie-bg-download.jpg)
Кърваво наказание [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: „Майкъл Бенет“ #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0935-3
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кърваво наказание [bg]». Краткое содержание книги:
Гледката беше прекалено мъчителна. Зад предните стъкла на колите се забелязваха все овчедушни физиономии. Над дългите върволици от едва напредващите возила се ветрееха лъскави билбордове, съблазняващи притиснатите в капана на задръстването безмозъчни магарета. Клаксоните на хондите и фолксвагените немощно блееха сред замърсения въздух — като овце, поведени към кланицата.
Тук имаше нещо от Данте, тъжно си помисли той. Или което беше още по-зле, от роман на Кормак Маккарти, този майстор на апокалиптичните сюжети.
— Не знаете ли, че сте създадени за велики дела? — идеше му да им изкрещи, докато заобикаляше пластмасовите брони и прегретите радиаторни решетки на автомобилите. — Не осъзнавате ли, че сте изпратени тук за нещо повече от това?
Изкачи се по стъпалата до апартамента си, със скромни сини дрехи от непретенциозната компания „Дикис“, в които се преоблече, преди да избяга. Знаеше, че тази дегизировка беше донякъде неубедителна, но в момента не беше нужно да изглежда изискано. С толкова милиона жители, с толкова много изходи и входове, при този така развит транспорт с метро, автобуси и таксита, градът действително не можеше да бъде следен от полицията.
Ченгетата все пак се появиха пред фасадата на сградата точно когато той излезе от стълбището. Но Учителя просто продължи към съседната банка, свързана с фоайето на офис сградата, след което използва изхода на банката към страничната улица.
Въздъхна. Макар и необяснимо, но дори и лекотата, с която се бе измъкнал, го натъжаваше.
Озовал се на сигурно място в апартамента си, той притегли фотьойла до прозореца и седна в него. След дългото ходене се чувстваше уморен, но и това беше за добро — напълно човешко, заслужено изтощение след добре свършена истинска работа.
Слънцето клонеше към залез над Хъдсън, светлината му заливаше в златисти багри избелелите тенти и складове. Докато му се любуваше, го връхлетяха откъслечни спомени.
Катеренето по оградите от телена мрежа. Топлината на асфалта, усещана през маратонките. Игрите на стикбол и баскетбол. И как той играеше с брат си на едно окаяно игрище край Рокуей бийч.
Всичко това беше от предишния му живот, неговия истински живот, от който бе изтръгнат, когато майка му го отвлече, за да гние насред Пето авеню.
Невъзвратимостта на това, което се бе случило с него, го пронизваше като нагорещена игла. Нямаше връщане назад, нито възможност да измени миналото. Животът му, толкова претъпкан от целия боклук, който би трябвало да го направи щастлив, накрая се оказа напълно безсмислен.
Заплака.
След малко избърса сълзите си и се изправи. Очакваше го още работа. Влезе в банята и завъртя крана на ваната. После се върна в стаята за гости. Вдигна трупа от леглото.
— Още малко — прошепна той. — Почти свършихме. — И го понесе към банята с нежна, загрижена усмивка.
62.
Половин час по-късно Учителя влезе в кухнята и извади бутилка уиски „Канейдиън Клъб“ от шкафа над мивката. Отнесе го в трапезарията с две ръце, почти церемониално.
Трупът сега лежеше върху масата. Той го бе измил във ваната, дори използва шампоан, избърса кръвта и мозъка от косата, преди да го облече внимателно в тъмносин костюм. Не забрави и вратовръзката.
Учителя също се бе облякъл в черен костюм, подбран за случая, както се полага за погребална церемония. Пъхна бутилката с уиски във вътрешния джоб на сакото на мъртвеца.
— Съжалявам — прошепна той и се наведе, за да целуне бледото, безжизнено чело.
Върна се в кухнята, взе двата си колта от шкафа, зареди ги бързо и ги напъха в кобурите. Ченгетата скоро щяха да довтасат.
Извади от шкафа под мивката червена пластмасова туба, пълна догоре с бензин, и я пренесе в трапезарията. Силната, леко сладникава миризма на бензина бързо изпълни целия апартамент, докато той обля тялото с движения, наподобяващи прекръстване — започна от челото, спусна се надолу до чатала, после го обходи от едното до другото рамо.
— В името на Отца, Сина и Светия Дух — произнесе той тържествено.
Погледна за последен път лицето на покойника — тъжните сини очи, наполовина смръщената уста. Заплака тихо, преди да отстъпи към предната врата на апартамента, докато оставяше зад гърба си следа от разлят бензин.
Извади от джоба си запалка „Зипо“, гравирана отгоре със знака на морската пехота. Въздъхна дълбоко, избърса бузите си и за миг притисна хладната запалка към челото си. Дали не беше забравил нещо?