![Кърваво наказание [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/3/krvavo-nakazanie-bg-download.jpg)
Кърваво наказание [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: „Майкъл Бенет“ #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0935-3
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кърваво наказание [bg]». Краткое содержание книги:
— Не плачи — повтаряше баща му. — Сега ти си момчето на татко, разбра ли? Трябва да останеш с мен. Всичко е наред.
„Но не беше наред, нали?“, замисли се Учителя.
Поклати глава съжалително, като си припомни как след това седна в кабината на камиона, превозващ багажа. Отначало се притесняваше, че съседите виждаха всичко, докато не осъзна, че те вече не му бяха съседи. Едва след това наистина се почувства щастлив. Дотогава бе принуден да дели стаята с досадния си малък брат, но сега заминаваше с майка си и щеше да разполага със собствена стая.
Учителя тежко въздъхна, потънал в неочаквания спомен.
Не, не беше наред, помисли си, докато се опитваше да го прогони. Но не успя. Ала скоро, много скоро всичко наистина щеше да бъде наред.
Взря се в отражението си в прозореца. Тази сутрин се беше избръснал гладко, беше облякъл блейзър на Армани, плътно прилепващ към високата му слаба фигура, беше се издокарал с бяла копринена риза с широко отворена яка и впити джинси от Долче и Габана. „Направо съм върхът“, възхити се той. Изглеждаше малко шибано, но стилно и секси. Точно като мъж, фрашкан с мангизи. Истински съперник на прочутия дизайнер Том Форд.
Майната му на онова небръснато лице, напомнящо за налудничавите серийни убийци като Юнабомбър, гледащо от снимката, изтипосана на първите страници на „Дейли Нюз“ и „Ню Йорк Поуст“, реши той. Единствените, които тази сутрин го удостояваха с по някой жаден поглед, бяха жени над четиридесетте и възхитени гейове.
Явно на тоя свят нищо не се беше променило. Ще трябва да действа безмилостно.
Извади смартфона си „Палм Трео“, провери внимателно следващата си мишена и нагласи пистолета си отзад на колана, преди да се присъедини към тълпите, изпълващи тротоарите.
Следваше нещо наистина добро — някой, който отдавна си просеше възмездието.
Учителя ускори крачка, докато напредваше в източна посока сред тълпата, осигуряваща му необходимото прикритие.
58.
Половин час след щурма в къщата на Гладстон новинарските микробуси по улица „Легингтън Ридж Корт“ вече бяха повече от рейндж роувърите. Преброих поне четири оператора по протежението на полицейските барикади, насочили към къщата масивните си тв камери. Подпираха ги на раменете си като преносими базуки за изстрелване на ракети земя-въздух. Имах чувството, че се налага да поискаме подкрепа. Бяхме под обсада.
Затова с радост се оттеглих, когато пристигнаха колегите криминалисти от полицията към окръг Насау.
— Значи е вярно? Тройно убийство, и то на Златния бряг? — попита един от тях и поклати глава удивено. — Всичко това напомня за криминалетата на Доминик Дън.
На долния етаж полицаите чакаха на групи, докато пиеха кафе, пушеха и се мъчеха да остроумничат като нежелани гости на най-лошото на този свят коктейлно парти.
Проврях се сред тях и отново се загледах във фотографиите по стените на всекидневната. Взех три от тях с надеждата, че ще ни помогнат да открием Гладстон. Наистина имаше вид на пилот, красив, със стегната фигура и стоманен поглед. Дори и усмивката му изглеждаше волева — като на мъж, който винаги постига това, което иска.
— Ето те и теб, кучи сине — казах му аз.
Не можах да се сдържа да не разгледам и останалите снимки. Малки момичета на пикник, хлапета на плажа, млади дами като абитуриентки от гимназията. Дъщерите на Гладстон бяха красиви, но не можеха да се сравняват с майка си — Ерика. С разкошната си черна коса, светлосини очи и високи скули тя приличаше на кралица от някоя приказка.
Но предната броня на нейния, „Линкълн Навигейтър“ стърчеше насред стаята, разкъртил стената точно под безупречния портрет, изработен в някое изискано фотостудио.
Жалко, че някой зъл магьосник се бе появил в последната минута, за да напише трагичния край на вълшебната приказка.
Открих кабинета зад френските прозорци на фасадата на къщата. Чрез факс апарата изпратих снимките на заместник-комисаря, отговарящ за връзките с обществеността, за да може да запознае журналистите с тях. След това седнах на стола до старинното бюро и се заех да преравям чекмеджетата.
Най-отгоре бяха струпани сметките от кредитната карта „Американ Експрес“. Четиристотин долара за фризура, триста долара за пазаруване в „Бергдорф Гудман“. Госпожа Гладстон е харчела повече да поддържа външността си, отколкото аз за обучението си в колежа. Очевидно да си богат с много скъпо удоволствие.