Кърваво наказание [bg]

57.

Към единайсет и половина предобед Учителя се спря пред магазина за електроника на Петдесет и първа улица и Седмо авеню. По екраните на всичките телевизори на витрината течаха новините на „Фокс Нюз“.

„Последни новини за вихрещия се убиец“, се изписваше по лентата най-горе на екрана, а най-долу се виждаше надписът: „На живо от Локъст Вали, Лонг Айланд“.

„Май познавам това място“, помисли си той и се усмихна, докато гледаше как полицаите се тълпят на моравата пред къщата.

„Е, какво да кажа?“, подсмихна се с ирония. Детективите поведоха с една точка в класирането. Най-сетне бяха надушили следа. Вече се чудеше дали изобщо някога ще го направят.

Всъщност нямаше значение. Само дето вече трябваше да е по-внимателен. Но това нямаше да попречи на делото му. Те играеха на дама, докато той разиграваше гросмайсторски шахматни партии.

— Мамо, виж! — извика едно хлапе и притисна лице към прозореца на магазина, точно пред изложения на витрината „Ексбокс 360“. — Покемон, Пикачу, Скуиртъл! — разкрещя се детето.

Майка му — индийка, облечена в сари, го шляпна отзад и го помъкна нататък по Петдесет и първа улица.

Докато ги наблюдаваше, Учителя си спомни онзи отдавна отминал ден, в който се върна заедно с майка си, за да приберат последните вещи от противната овехтяла къща, в която беше израснал. Баща му остана на прага, отпивайки от бутилката с бира „Милър“, докато държеше за ръка по-малкото братче на Учителя, разплакано, защото не му позволиха да тръгне с майка си.