Сянката [bg]

— Деп! — После се обърна към мен. — Какво ще пиеш?

— Какво има?

— Биодинамично бяло вино от винарната на Райнхарт в долината Напа.

— Райнхарт няма ли и спиртоварна?

— Виното е великолепно. Трябва да го опиташ. — Тя се обърна към икономката, която се бе появила на най-горното стъпало. — Деп, донеси бутилката и още една чаша, ако обичаш.

Седнах срещу нея. Беше облечена в дълга прилепнала червена рокля и за разлика от друг път по лицето й се забелязваха следи от грим. Имаше нещо трогателно в тази решителност да демонстрира спокойствие, докато, образно казано, бомбите вече се силеха около нея. Трябваше ни само механичен грамофон, за да се превърнем в храбра английска двойка от пиеса на Ноел Кауард, която поддържа крехкото равновесие на повърхността въпреки рухването на околния свят.

— Ще вечеряме след двайсет минути — обясни Рут, — защото първо — тя вдигна дистанционното и със свиреп замах го насочи към телевизора — трябва да гледаме новините. Наздраве.

— Наздраве — отвърнах аз и вдигнахме чаши.

Пресуших моята за трийсет секунди. Бяло вино.

Кому ли е притрябвало? Взех бутилката и погледнах етикета. Пишеше, че почвата на лозята се обработвала в хармония с лунния цикъл с използване на естествен тор, заровен в кравешки рог, и цвят от бял равнец, ферментирал в пикочен мехур от елен. Звучеше ми точно като една от ония съмнителни дейности, за които преди няколко века съвсем основателно са изгаряли някои хора на клада.

— Харесва ли ти? — попита Рут.

— Тънък плодов вкус — казах аз — с лек дъх на мехур.

— Налей тогава по още едно. Ето го и Адам. Господи, това е водещата новина. Май трябва да се напием по този повод.

Зад рамото на говорителя се появи надпис: ЛАНГ — ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. С лека тревога забелязах, че вече не си правят труда да слагат въпросителна накрая. На екрана се появиха познатите сцени от сутринта: пресконференцията в Хага, излизането на Ланг от къщата, изявлението пред журналистите на шосето за Уест Тисбъри. Следваха кадри от посещението на Ланг във Вашингтон, най-напред с конгресмени сред топлата атмосфера на фотосветкавици и взаимно възхищение, после по-сдържана среща с държавния секретар. На втори план ясно се виждаше Амелия Блай — почти като съпруга. Не смеех да се озърна към Рут.

„Адам Ланг — заяви държавният секретар — бе рамо до рамо с нас във войната срещу терора, затова днес се гордея да застана рамо до рамо с него и да му подам дружеска десница от името на американския народ. Адам, радвам се да те видя.“

— Недей да се хилиш — възкликна Рут.