Наследниците на Винету
- Автор: Май Карл
- Серия: winnetou #4
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Калем 90, Гея-Либрис
- ISBN: 954-434-032-7
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Наследниците на Винету». Краткое содержание книги:
На това щураво перчене на апачите трябвало да се попречи! Те трябвало да разберат, че можело да се издигне златен паметник на някой юта или сиу воин, да речем, ама не и на някой джафкащ пес от Рио Пекос! Да обсъдят „кога“ и „как“, ето за какво са се събрали при Амвона на Дявола. И каквото се решало тук, това и щяло да стане, та ако ще и цялата индианска раса да изгинела!
Дотук бяха стигнали нещата, когато настъпи някакво смущение, което бе видяно не само от червените, ами и от нас двамата. То дойде в облика на един човек, приближаващ покрай потока, и тоя човек не беше никой друг, а Себюлън Ф. Ентърз. Той имаше шпори на ботушите, ала беше без кон. Носеше пушка и се бе екипирал точно както един уестман преди трийсет години обикновено се екипираше. Сиусите го познаваха. Те не му попречиха да приближи. Поведоха го към Амвона. Трябваше да се качи горе. Ние видяхме това. И сега чухме отново и гласове.
— Кой е тоя бледолик? — поиска да знае Тусага Сарич.
— Един мъж, когото познавам — отговори Киктахан Шонка. — Аз му поръчах да дойде при Амвона на Дявола. Той трябваше да пристигне едвам утре. Защо идва той още днес?
Въпросът бе отправен към Себюлън. Не звучеше чак учтиво. Индианецът има навика да се отнася към белия, когото ползва като шпионин, винаги само с презрение. Себюлън отвърна:
— Трябваше да дойда час по-скоро, за да ви предупредя.
— За кого?
— За вашия най-върл враг — Олд Шетърхенд.
— Уф, уф, уф, уф! — прозвуча от кръга, а и самият Киктахан Шонка възкликна:
— Уф, уф! Олд Шетърхенд! За него да ни предупредиш! Защо?
— Той идва насам.
— Уф, уф! Откъде знаеш?
— Той сам ми каза.
— Значи си го видял, тъй ли? И си говорил с него?
— Да.
— Къде?
— При Падащата вода на Ниагара.
— Уф! Ние знаем, че той трябва да дойде, ама че вече е дошъл — не знаехме. И идва към Девълз палпит?
— Да.
— Какво се кани да прави тук?
— Да ви подслуша.
— Уф, уф! Та това звучи така, сякаш той знае каква работа имаме да вършим тук!
— Знае.
— От кого?
— Това не каза. Той отпътува, а ние го последвахме насам. В Тринидад се натъкнахме на следите му. Отново беше потеглил, вероятно право насам.
— Уф, уф, уф, уф! — прозвуча от кръга, а Киктахан Шонка извика гневно:
— Нима това куче още не е достатъчно старо, не е изгубило остротата на очите, ушите и носа си? Не можеше ли да си остане отвъд, от другата страна на Голямата вода, във вонящия си вигвам?
— И жена му е с него! — добави Себюлън.
— Неговата скуав, казваш?… Той я е взел със себе си?
— Да.
— Наистина ли? Вярно ли е това?
— Естествено! Нали аз го казвам!
— Тя беше ли с него при водопада на Ниагара?
— Да. И в Тринидад пак е била с него. Чухме го, когато стигнахме там и поразпитахме.
— Уф, уф! Това е един добър знак, един много добър знак за нас! Неговата глава е станала слаба! Той е станал старец, немощен старец! Който помъква своята скуав през водата и към Дивия запад, той не е с всичкия си, той не може вече на никого да навреди. Така че нека дойде. Ние не се боим от него. Той ще иде на кола на мъченията, а неговата жена ще направя аз моя скуав!
Тогава се намеси Тусага Сарич, върховният вожд на ютите:
— Нека моят брат не говори прибързано! Олд Шетърхенд познава своята скуав, но ти не я познаваш. Щом я е взел със себе си, значи със сигурност знае, че може да го стори, без тя нещо да пострада. Той може да е остарял, но все още е едва във възрастта, в която човек става мъдър и дваж по предпазлив и опасен, а не в тази, в която обикновените хора стават деца.
Много е възможно сега още повече да трябва да се страхуваме от него, отколкото по-рано, когато беше с трийсет лета по-млад!
— И той не е сам! — изказа съгласие Себюлън.
— Кой е с него? — запита Киктахан Шонка.
— Един стар, опитен уестман на име Макс Паперман.
— Уф! Слушал съм за един, който се казва така. Половината му лице е синьо.
— Това е той!
— Тоя, тоя! Той е спасил живота на най-големия ми противник от моето собствено племе — сиуса Вакон. Дано Злия дух го унищожи! Той е храбър и хитър същевременно. Щом като е при Олд Шетърхенд, то трябва да се страхуваме от него!