Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— И това те накара да се напиеш тази вечер? — изрече обвинително. — Защо, не се ли радваш, че ще се върнеш на работа?
Той сведе поглед към огъня.
— Отговорността е голяма — отвърна уклончиво.
Тя го чакаше да продължи. Мълчанието й се обви около него, давайки му време да изрече на глас онова, което бе чувствал целия следобед след обаждането на командващия.
— Мисля си за онова, което се случи, след като поех командването на група от четирима. Този път ще ръководя четиридесет. Аз… Опасявам се, че ще направя грешка, която може да убие и други момчета — гласът му потрепери.
— О, Джо — и ето че тя плъзна ръката си около него и подпря бузата си за кратко на рамото му. — Ще се справиш прекрасно, по-добре от отпреди. Роден си да водиш другите, знаеш го. Случилото в Афганистан не е по твоя вина, но ще те направи по-добър командир. Ти повече от всеки друг ще бъдеш наясно какво искаш от хората си.
Той знаеше, че тя ще възвърне самоувереността му, без да го лъже или ласкае. Отправи й изпълнена с благодарност усмивка и погледите им се срещнаха. Съвсем непреднамерено Джо я целуна леко по устните.
Пени рязко си пое дъх, което го накара да осъзнае грешката си.
— Съжалявам — каза тихо.
Но в действителност не съжаляваше, защото устните й бяха меки и сладки, точно каквито смътно си ги спомняше от нощта, когато бе припаднал. Просто изпитваше нужда да я целуне още веднъж.
Тя не устоя. Всъщност сама разтвори устни, за да посрещне неговите, като изстена леко, когато езикът му докосна нейния.
Стаята отново започна да се върти.
— Спри — изсмя се Джо и се отдръпна. После добави, за да оправдае поведението си и да прикрие удивлението от това, че тя може да има такъв приятен вкус: — Все още съм пиян.
От болката, изписана върху лицето й, стомахът му се сви. Искаше да й обясни, че се чувства неуверен в себе си, че няма намерение да я нарани. Процъфтяващото им приятелство беше нещо специално. За нищо на света не би го разрушил.
— Трябва да тръгвам — каза накрая.
— Не е нужно да го правиш — прошепна нежно тя.
— Обади ми се — продължи, за да й покаже, че е разбрал нейната едва загатната покана. — Ако нещо стане и имаш нужда от мен, знаеш, че съм зад съседната врата.
— О, да, знам — отвърна тя, загледана надолу към ръцете си.
Той се изправи на крака, като внимаваше да не я докосне отново. Уязвимостта й притежаваше мощна притегателна сила, която му въздействаше неустоимо. Искаше да й даде всичко, което й бе липсвало през изминалите години, с изключение на секса, който очевидно тя очакваше. А такива намерения Джо съвсем нямаше.
— Лека нощ — каза и се отправи направо към вратата. — Приятни сънища.
Пени затвори вратата и пусна резето. Уви нощницата плътно около тялото си и въздъхна, усетила пулсиращата празнота в себе си. Единственият начин сънищата й да бъдат приятни беше, ако Джо бе останал и…
«Какво?», запита се сама. Ако беше спал с теб? Ако те беше държал будна цяла нощ?
«Да!» След пет години въздържание заслужаваше една нощ на невъздържаност.
«И какво щеше да очакваш след това?», спореше с нея разумът й.
«Не знам» — призна тя. Винаги бе очаквала да се омъжи и да създаде семейство. Но с Джо тези надежди нямаше да й донесат нищо друго, освен мъка. Може би щеше да успее да я превъзмогне.
Дори да те желаеше, присмя й се вътрешният й глас, той се изнесе прекалено бързо.
Като поклати объркано глава, Пени се обърна и с бавни стъпки заизкачва стълбите, за да си легне отново сама.
Лия излезе през изхода на телевизионното студио «Уейви» с уверена походка. «Получих работата!», мислеше си удивена, обзета от внезапен порив да затанцува.
Слайдъл и Холмс, нейният полицейски ескорт, я гледаха как танцува валс под лъчите на слънцето. Стиснала бизнес куфарче в ръка, тя забърза към колата си с вид на професионалист, какъвто всъщност беше.
От служба «Личен състав» я бяха извикали на интервю още в деня, в който бяха получили представянето й като журналист. Те търсеха репортер от мястото на събитието — с отчетлива дикция, отстояващ мнението си, с нюх за новините.
— Аз съм вашето момиче — бе казала тя на интервюиращите — бивш новинарски стожер и неговата секретарка мъж.
Бе кръстосала крака, за да покаже дългите си чорапи с цвят на сметана и да привлече вниманието им към слабите си прасци, доказвайки — за пореден път, — че не е важно какво знаеш, а как ще го използваш, за да ти свърши работа.
Всички тези години, през които бе репетирала драматични пиеси в гимназията, й се бяха отплатили. Те дори не заподозряха, че под вълнения тъмносив костюм тялото й се облива в студена пот.