Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
И така Федулев и босовете на Уралмаш купиха 97 процента от акциите на Тавдинския хидролизен завод. След това продължиха да преобразуват собствеността по стандартния начин; двамата партньори основаха отделни фирми, на които бяха прехвърлени дялове от фабриките, акциите бяха разделени и след това фирмите или се закриваха, или се заемаха с производство. В един момент стана ясно, че старият хидролизен завод вече не съществува.
Скоро след приключване на сделката Фадулев наруши споразумението за пропорционалност и дори не позволи на представители на Уралмаш да влязат в борда на директорите, а настани в него само свои хора.
Защо? Искаше да е пръв сред първите и затова трябваше да се отърве от всички партньори, дори и от изключително влиятелния синдикат Уралмаш. Невероятно, но този ход му се размина. Босовете на Уралмаш не го застреляха, както се очакваше, а просто се снишиха.
Причината за тази снизходителност беше проста. Когато се сключи сделката за Тавдинския завод, Федулев не само имаше връзки в полицията, а на практика управляваше полицейските сили в цялата област. Радваше се на отлични лични контакти с губернатора Росел. И точно Пашка даваше последната дума за назначенията на най-високите полицейски постове, например избираше кой да оглави регионалната структура на Управлението за борба с организираната престъпност (УБОП), а това беше човекът, който би трябвало да преследва самия Федулев и организираната престъпност като цяло. И този човек се оказа Руденко. Пашка назначи и Николай Овчинников за шеф на полицията в Екатирининбург.
Обаче босовете на Уралмаш бяха от същото тесто, те също имаха свои връзки в полицията, с които да се противопоставят на Федулев. И накрая сплетоха рога. Един ден наемници на Уралмаш нахлуха в Тавдинския завод и превзеха собствеността под заплаха от оръжие. Федулев отвърна с пълна сила. Край фабриката се разположи специален отряд за бързо реагиране на УБОП, готов да предприеме действия.
Но срещу кого? Както се оказа — срещу други полицаи. Така във фабриката в Тавда се сблъскаха не биячите на Федулев и Уралмаш, а силите, които стояха зад тях. На страната на Федулев бяха Руденко и Овчинников с един въоръжен полицейски отряд. От другата страна бяха Уралмаш, подкрепени от началника на цялата областна полиция генерал Краев и офицерите под негово командване. С други думи, от двете страни на барикадата на нелегалното деление на държавната собственост бяха полицейски части, командвани от хора, чиято работа е да налагат спазването на закона.
Как реагира Министерството на вътрешните работи в Москва? Оттам представиха всичко като конфликт в самата екатерининбургска полиция, като личен сблъсък между генерал Краев, от една страна, и Руденко и Овчинников — от друга. Краев и Руденко бяха свалени от постовете си. Краев беше публично обвинен във връзки с престъпния синдикат Уралмаш, а Руденко бе изкаран жертва на непримиримата борба за влияние между най-мощните криминални групировки в Урал. И тъй като е потърпевш, го преместиха в Москва, където министърът на вътрешните работи Владимир Рушайло го назначи за директор на московското поделение на УБОП! Оттогава това управление под ръководството на Руденко скандализира цялата столица.
Но да се върнем в Екатерининбург, където след Руденко остана вакантен пост. Попълването му бе уредено лично от Федулев. На мястото на Руденко дойде Юрий Скворцов, който е не само дясна ръка на Руденко, но от години му се доверява всичко за аферите на Федулев. Като първи заместник на Скворцов Федулев назначи някой си Андрей Таранов. За този човек в Урал се смята, че е полицейският покровител („чадър“) на Олег Флеганов — водещ доставчик на вина и концентрати в региона. Флеганов е ключова фигура в търговията с фалшива водка, тъй като по-голяма част от нея се продава през неговите магазини. Другият заместник на Скворцов също беше избран от Федулев и това е Владимир Путяйкин. Неговата задача е да прочиства полицейските сили в цялата област. И той започна с уволнение на всички, които имат да кажат нещо против мафията или отказват да работят под егидата на Федулев.
Сервилният Путяйкин се зае ентусиазирано с работата си. Ще ви дам само един прост пример за това. Веднъж Скворцов поискал от Путяйкин документални доказателства кой в полицията работи срещу Федулев. Путяйкин нямал такива. Същата вечер завел вкъщи един млад служител на УБОП, напил го и го накарал веднага да издаде всички свои колеги, които били против Федулев и неговите хора. Младият офицер отказал да стане негов информатор и по всичко личи, че Путяйкин го е накарал да се застреля със собствения си пистолет.