Свещеното пътуване на мирния воин

— А защо не си го вземеш сам? — предизвика ме хулиганът и се ухили на приятелите си.

Побойниците ме заобиколиха и Биреното коремче подхвърли:

— Може би искаш да го поносиш самият ти?

— Ъ-ъ — обади се друг от шайката. — Тоя май не е обратен. Сигурно тя е гаджето му — предположи гаменът и посочи с глава към Сачи, която сега беше объркана и малко уплашена.

— Просто ми дай цветето! — наредих аз и допуснах голяма грешка.

Биреното коремче направи крачка напред и ме блъсна силно.

— Защо не си го вземеш сам, хаоле7. — Той се изплю на земята.

Сграбчих китката му с едната си ръка и се опитах да изтръгна цветето. Той го хвърли на земята и замахна към мен.

Наведох се бързо и ударът се плъзна покрай главата ми. Не исках да се бия с този момък. Просто трябваше да измъкна Сачи оттук. Но нещата бяха отишли твърде далече. Блъснах го на свой ред с всичка сила. Той отскочи назад, спъна се в една бирена кутия и се сгромоляса тромаво на земята. Един от приятелите му се изсмя. Едрият хулиган се изправи побеснял, достатъчно вбесен, за да иска да ме убие и напълно способен да го направи. Но точно в този момент магазинерът изтича навън и ми спаси кожата.

— Хей, момчета! — извика той, сякаш ги познаваше. — Не искам никакви сбивания наоколо, ако искате да припарите отново тук, чухте ли ме?

Биреното коремче се спря, погледна магазинера, сетне ме стрелна гневно с очи и ме посочи, придружавайки движението си с рязко мушване като с нож.

— Следващият път, когато те срещна, си мъртъв, братко! — подвикна малолетният бандит.

После шайката тръгна нехайно по улицата и се отдалечи.

— Току-що си спечелихте лош неприятел — каза ми магазинерът. — За какво се скарахте?

— Ето за това — отвърнах аз, взех цветето от земята и го издухах от праха. — Благодаря Ви, че ги прогонихте.

Магазинерът поклати глава и се прибра в магазина си, промърморвайки нещо като „смахнати туристи“.

Когато Сачи дойде до мен и ме докосна по ръката, разбрах, че треперя.

— Добре ли си? — попита ме тя.

— Нищо ми няма — отвърнах аз, но знаех, че това е само отчасти вярно. Съзнателната ми същност бе останала хладна, но първичното в мен беше сериозно раздрусано. Още от момче ми казваха „Никога не се бий! Никога не се бий!“ Такива бяха заръките на моята майка идеалистка в един не толкова идеален свят. Нямах братя и просто така и не се научих как да се справям с физическите конфронтации. Колко ми се искаше Сократ да ме беше научил на някое от бойните си изкуства.

— Ще се оправя — казах аз. — А ти как си?

— Добре, струва ми се — отговори тя. Подадох й цветето.

— Ето ти го — почти като ново.

— Благодаря. — Сачи се усмихна, но после отклони поглед и лицето й се помрачи, докато наблюдаваше отдалечаващата се шайка от свадливи хулигани. — Виждала съм ги и преди. Те са просто грубияни. Да влезем вътре. Мама Чия сигурно е приключила с пазара.