Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
И на теб. Ще видиш, че ще ти каже да стоиш настрана от пияни мъже.
Божичко, нали не смяташ, че ще разкажа на Тифани за това, което се случи?
Вероятно ще й разкажеш.
Мегън нямаше никакво намерение да прави подобно нещо, не и когато собствените й чувства бяха толкова объркани и… да, неприлични. Но преди да са минали и десет минути от влизането й в стаята на Тифани, въпросът сам се изплъзна от устата й.
— Какво би си помислила, ако се омъжа за човек, който стои по-долу от мен?
Тифани реагира прагматично.
— Колко по-долу?
— Виж, това е само предположение — благоразумно реши да изтъкне Мегън. — Всъщност изобщо не възнамерявам да правя нещо толкова нелепо…
— Колко по-долу?
— Ами, да кажем, че въобще не е благородник. Ще бъдеш ли шокирана? Това ще предизвика ли скандал, според теб?
Тифани задържа поглед върху нея доста дълго, преди да избухне:
— Мегън Пенуърти, не си се влюбила в онзи коняр, нали?
— Разбира се, че не — троснато каза Мегън, въпреки че бузите й започваха да се изчервяват. — Единственото, което правим с този човек, е да се караме непрекъснато. Не мисля, че изобщо можем да се понасяме един друг.
— Радвам се да го чуя.
Мегън не обърна внимание на това и се отпусна в едно от креслата в стаята на Тифани, която съвсем наскоро беше премебелирана и пребоядисана. После изпусна дълга въздишка.
— Но трябва да си призная, че… че го намирам за много вълнуващ, Тиф. Когато съм до него, се чувствам толкова… ох, не знам… сякаш вътре в мен нещо започва да бълбука. Сигурна съм, че е заради свадите помежду ни, които са тъй възбуждащи. А те наистина са, Тиф. Не знам дали ще ми повярваш, но този човек ме кара да крещя.
Тифани започваше да се усмихва.
— Не може да бъде.
— Напротив — увери я Мегън. — Но и той се вбесява не по-малко от мен.
— С основание ли?
— Обикновено да. Но започвам да си мисля, че словесните ни двубои всъщност биха могли да бъдат доста забавни, макар че когато наистина се караме, далеч не съм толкова убедена в това.
— Вероятно просто си отегчена от еднообразието тук. А и той е красив мъж, невероятно красив мъж. Напълно те разбирам. Но има ли въобще някакви добри черти?
— Нито една. Е, всъщност, изглежда прекалено загрижен за мен. Определено мога да кажа, че побеснява, когато направя нещо, което според него ме излага на опасност.
Тифани се ококори.
— Мегън, какво си правила след връщането ни от бала?
Мегън вдигна рамене и каза небрежно:
— Просто реших, че Девлин може да е нашият разбойник.
— Нима не си чула? Съвестта на този човек явно е проговорила. Върнал е всичко ограбено, кълнейки се, че никога повече няма да се поддава на нечестиви изкушения. Пишело го в писмо, оставено при мировия съдия.
— Значи наистина го направи.
Тифани премигна объркано.
— Какво искаш да кажеш с това? Звучи ми така, сякаш си знаела…
— Знаех.
— Мегън!
— Е, няма как да не зная, след като по една случайност станах свидетел как му беше заповядано да върне всичко. Казах ти, че подозирах Девлин.
— Искаш да кажеш, че наистина е бил той? — недоверчиво попита Тифани.
— Не, за мое огромно съжаление — недоволно изръмжа Мегън. — Той сам бе тръгнал по петите на разбойника и успя да го хване. А аз го проследих.
— Надявайки се да го заловиш на местопрестъплението?
— Нещо такова. — Мегън разказа накратко среднощното си приключение, като завърши с думите: — Когато се прибрах, той беше побеснял от ярост. Не че му казах къде наистина съм била. Просто ме е страх да си помисля как би реагирал, ако разбере.
— Мегън, трябва да престанеш да действаш толкова импулсивно. Имаш ли въобще представа какво е можело да ти се случи?
Да, Мегън вече имаше представа, но не намери смелост да признае и за останалата част от приключението, дори пред най-добрата си приятелка.
— Знам, и те уверявам, че няма да се повтори. Дори ще помоля някой от вашите ратаи довечера да ме придружи до къщи. Така ще избегна поредния скандал с Девлин, защото самотните ми обиколки из района са едно от нещата, срещу които той възразява категорично.
— Най-добре е да свикваш отсега. В Лондон няма да ходим никъде без подобаващ ескорт. О, но аз още не съм ти казала! Майката на Тайлър предложи да бъдем под нейна опека, докато сме в Лондон. Освен това каза, че можем да отседнем у тях.
— Но това е чудесно!. — възкликна Мегън. — Знам, че майорът и жена му са сладури, а и познават баща ми от години — иначе не биха се съгласили да ни подслонят. Но, честно казано, те не познават никого. А лейди Уейтли познава всички, нали?