Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
Аз лично не бих разчитала на това.
И беше права. Девлин не само се бе върнал, но и стоеше на вратата на конюшнята с ръце на хълбоците и с едно от най-суровите изражения, които Мегън изобщо бе виждала върху човешко лице. Знаеше какво ще последва, но все пак направи опит да се измъкне с нахалство.
— Значи си се прибрал? — попита тя, преди той да успее да отвори уста. — Щях да те помоля да ме придружиш, но не можах да те намеря никъде.
— До къде да те придружа?
— Един от арендаторите на татко не е добре. Обещах да посетя семейството му днес следобед, за да видя дали имат нужда от нещо, но се улисах в друга работа и забравих… Все пак, реших, че е по-добре късно, отколкото…
— Глупости, пълни глупости — каза Девлин, като я свали от Сър Амброуз. — На всичко отгоре без седло! — възкликна той, щом забеляза голия гръб на коня. Очите му се взряха в нея. — Наистина ли си яздила това животно без седло?
Мегън изпъшка наум. Съвсем бе забравила за това. Но нахалството явно помагаше — ако не друго, Девлин поне не изглеждаше толкова ужасяващо суров, затова тя продължи в същия дух:
— Като те слуша човек, ще рече, че никога досега не съм го правила. Не е много трудно, уверявам те. И не знам защо въобще вдигаш толкова врява. Единствената причина да искам да ме придружиш, беше желанието ми да предотвратя точно това — този твой ужасен навик да се бъркаш в работите ми. В действителност нямах никаква нужда от ескорт, защото дори не съм напускала земите на баща ми. Но тъй като, изглежда, е дошло време за разпити, би ли ми казал къде беше ти?
— По петите на нашия разбойник.
Признанието му я изненада.
— Провървя ли ти?
— Не — излъга той.
Мегън знаеше, че лъже, но ако му го кажеше, трябваше да признае, че го е проследила.
— Много жалко. Може би когато го заловят най-после ще престанеш да се занимаваш с това какво върша и кога го върша.
— Кога го вър…? Съмнявам се. Някой трябва да налее малко здрав разум в дебелата ти глава, а като си помисля, едва ли има по-подходящ момент за това от сегашния.
Той я сграбчи за ръката и я повлече към големия камък за възсядане. Мегън зяпна и ококори невярващо очи. Прекрасно знаеше какво възнамерява да прави този мъж и беше шокирана.
— Почакай, Девлин, не можеш да… Ще накарам да те арестуват. Ще те…
Девлин седна върху камъка и я преметна грубо през коленете си. Тя отвори уста, за да се разкрещи, но той я изпревари:
— Олелията няма да ме спре, зверче. Просто ще привлече публика.
Това беше съвършено вярно и съвършено неприемливо. Мегън стисна устни. За нищо на света нямаше да издаде и звук. Но, за бога, този човек щеше да съжалява за това. Все щеше да намери начин да му го върне тъпкано, каквото и да й струваше, и тогава…
При първия удар тя изпита истинско облекчение, защото не усети никаква болка, макар че ръката му изплющя върху задните й части доста силно. Едва сега Мегън си даде сметка, че е облечена в една от най-плътните си рокли за езда. Прииска й се да му се надсмее, но се въздържа. Не биваше да му казва, че не я боли. Пък и това бе едва първият удар. Когато Девлин свърши — а той свърши след доста време — Мегън имаше чувството, че дебелата вълна се е превърнала във фина коприна и съвсем не й бе до смях. Напротив, беше разярена. Как се бе осмелил!
Когато той я изправи на крака, тя не се и опита да разсъждава — просто замахна срещу него със стиснат юмрук… и не го улучи. Не стига, че това само по себе си бе достатъчно да я накара да избухне, ами и устните му се извиха в съвсем лекичка усмивка. Очевидно намираше безсилната й ярост за много забавна.
— Ти си най-ужасното копеле, което съм срещала! — процеди през зъби Мегън.
— А колко си срещала?
Спокойният му глас я смая и след кратка пауза тя попита искрено заинтригувана:
— Има ли въобще обида, която не би могъл да преглътнеш?
— Защо да се обиждам? — попита Девлин небрежно. — Ти винаги дрънкаш празни приказки, зверче, просто обожаваш да го правиш. Освен когато си в прегръдките ми — тогава обожаваш само мен.
Мегън не можеше да повярва на ушите си.
— Ти си уволнен! Изхвърлен! Мъртъв!
При последната дума той насмешливо вдигна вежда.
— Не ставай мечтателка, Мегън.
— Знаеш какво имах предвид.
— Да, наистина. Ти ли ще кажеш на баща си или аз?
Не й отне кой знае колко време, за да разбере, че проклетникът беше спечелил — отново. Защото Мегън нямаше да каже нито на баща си, нито на когото и да било друг за унизителното си преживяване.
— Защо просто не се махнеш от живота ми? — горчиво попита тя.