Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
— Но можехте да предложите други „развлечения“ вместо хазарт. И точно това ви съветвам да направите, защото вашите упражнения по разбойничество приключват още тази нощ.
— Но това наистина ме забавляваше.
— Не смятате да спорите с мен, нали, скъпо момче? — Въпросът прозвуча толкова заплашително, че Мегън не можеше да вини Сандерсън, задето побърза да увери Девлин:
— Не, не, не бих си и помислил.
— Освен това ще върнете всичко, което сте откраднал от тези добри хора.
— Но аз… не мога.
— Можете и ще го направите.
— Разберете, не всичко е у мен. Дрънкулките — да, но снощи пак играхме и… хм… късметът ми още не беше проработил.
— Колко?
— Осемдесет лири.
Девлин изсумтя възмутено, сетне извади от джоба си пачка банкноти и ги тикна в ръцете на Сандерсън. Младежът ги прибра охотно, докато Мегън стоеше като гръмната и се чудеше откъде един коняр може да разполага с толкова пари, та да си позволи да ги раздава ей-така.
— Ще занесете парите и всичко останало при мировия съдия още тази нощ. Просто ги оставете в дома му заедно с бележка, че се разкайвате за стореното. Не вярвам това да представлява особен проблем.
— Не, не, още тази нощ ще го направя.
— Добре, защото ако до слуха ми не достигне мълвата, че всичко е било върнато — чуйте добре какво ви казвам, всичко — ще посетя баща ви. Не ми се иска да го правя, на него още по-малко би му се искало да чуе разказа ми, а на вас съвсем няма да ви се иска да понесете последствията. Вярвам, че ме разбирате.
— Напълно. Съжалявам, че ви създадох грижи. Няма да се повтори, кълна се… аз…
Думите замряха в гърлото му, защото Девлин се бе скрил в гората също толкова безшумно, колкото се бе появил. Мегън също побърза да се отправи към мястото, където беше оставила Сър Амброуз. Но през цялото време лицето й бе намръщено. Защо синът на един граф се бе уплашил толкова от един коняр?
22
Сцената между Девлин и младия лорд, превърнал се временно в разбойник, на която Мегън бе станала неволен свидетел, продължи да тормози мислите й по целия път до къщи. Разбира се, лорд Сандерсън би могъл да познава Девлин от къде ли не. Най-близко до ума беше да се предположи, че са се запознали в Шеринг Крос, откъдето идваше Девлин. Но това, че бе работил за дук Ротстън, не обясняваше страхопочитанието, с което се бе държал графският син спрямо него. Нормално бе Сандерсън да сплаши Девлин и да го постави на място, а не обратното.
Естествено, заплахата за разговор с бащата на младежа беше нещо доста сериозно, но Девлин бе прибягнал до нея чак накрая. А може би Сандерсън смяташе, че Девлин още работи в Шеринг Крос и се боеше да не би да разкаже всичко на дука. В крайна сметка, момчето наистина се бе изненадало да го срещне тук, в Девъншър. Освен това Мегън трябваше да признае, че Девлин, коняр или не, притежаваше много властно излъчване, което можеше да бъде доста внушително и дяволски страховито. Самата тя го бе изпитала на собствения си гръб.
И въпреки това в разговора между двамата имаше нещо смущаващо. Мегън бе стигнала вече почти до къщи, когато най-после си даде сметка какво беше то. Сандерсън се бе държал почтително още от самото начало; Девлин се бе държал властно още от самото начало — сякаш ролите им бяха разменени, сякаш Девлин беше господарят, а Сандерсън — слугата. Но това бе напълно необяснимо. Никой не можеше да заема изтъкната позиция в обществото единствено благодарение на службата си в двора на дук, колкото и да е била продължителна. Би могъл да придобие известна надменност и арогантност, но слугата си беше слуга и трябваше да си знае мястото, особено когато се изправеше срещу потомствен лорд.
Пак ставаш снобка.
Но съм права.
Не, просто си дяволски ядосана, задето се оказа, че не той е разбойникът.
Това беше напълно вярно. Мегън наистина бе предвкусвала огромната наслада, с която щеше да разобличи Девлин. Вместо това сега най-вероятно й предстоеше поредното конско за опасностите на нощната езда. Проклетник, защо не можеше да се държи като всеки нормален слуга и да не разпитва по-високостоящите от него?
Ето, пак същото.
Просто се опитвам да се настроя както трябва за срещата със своя мъчител.
Той не е мъчител. Не ти ли е хрумвало, че подобно „конско“ четат само хората, които са загрижени — загрижени за теб и твоето добро?
Ха!
Все едно, най-добре ще е да измислиш подходящо обяснение за излизането си. Или ще му кажеш истината?
Знаеш, че няма. Но може би той още не се е върнал и аз ще мога да прибера Сър Амброуз в обора и да се измъкна незабелязано.