Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Човекът на Дарби позвънил на Дарби, Дарби съобщил на посланика, след това и на мен и каза, че изпраща кола да ме вземе. Полковникът от ДРУ, казва се Мунц, беше в автомобила с човека на Дарби. Когато пристигнахме, госпожа Мастърсън бе вече в линейката с кислородна маска; гъмжеше от полиция.
— Дарби, посланикът и шефът по сигурността на посолството Лауъри с някои от хората му се появиха след малко. Щом посланикът се видя с госпожа Мастърсън, я откараха в болница. Полковникът от ДРУ изпрати две коли с осем човека да придружат линейката, а Лауъри и някои от нашите хора тръгнаха с него.
— Как е госпожа Мастърсън?
— Все още не е на себе си, но щом я откараха в болницата…
— Какво, по дяволите, става, Чарли? Кой е организирал всичко това? Защо?
— Никой няма представа, а всеки път, когато ми хрумне нещо, то просто не се връзва.
— Какво, например?
— Нещо с отвличането се е объркало. Защо им е да убиват Мастърсън, след като е отишъл да плати откупа? Защо не са я убили и нея? Застреляли са шофьора на таксито — вероятно защото ги е видял. Защо тогава са я оставили нея жива? Все нещо е видяла. Иска ми се президентът да беше изпратил човек, който знае как да подходи.
— Изпратил е теб — сряза го Хол, след това попита: — Защо мислиш, че Мастърсън се е опитвал да плати откуп? Откъде е взел парите? Нали каза, че похитителите не са се свързали с него?
— Някой се е обадил на Мастърсън снощи. Може би дори преди това. Иначе защо му е да се измъква от охраната на Агенцията и ДРУ, — които наблюдават къщата?
— Така. После?
— А по отношение на парите за откупа е необходим един-единствен телефонен разговор — казва на финансовия си съветник; двамата са стари приятели — и пет хиляди или милион в брой пристигат по най-бързия начин. По всяка вероятност куриерът е пътувал на същия самолет, на който бях и аз, а от Далас има пряка връзка на „Американ Еърлайнс“. Разполагал е с парите и е бил отчаян.
— Ясно — съгласи се замислен Хол и попита: — Ти къде си?
— С посланик Силвио. В неговия кабинет.
— Той знае ли, че си изпратен от президента?
— Да, господине.
— Какво смяташ да правиш? Знаеш, че той ще зададе този въпрос.
— Отивам в болницата. Може би, когато тя дойде на себе си…
— Как мога да се свържа с теб?
— Сантини, приятелят на Джоуел, ми даде мобилен телефон. Нямам представа дали можете да позвъните, но аз със сигурност мога да се обаждам в Щатите.
— Дай ми номера.
Деветдесет секунди по-късно, докато Кастило държеше мобилния в ръка, той звънна.
— Кастило.
— Очевидно става — чу той гласа на Хол. — Връщам се на обезопасената линия.
Две секунди по-късно, Хол заяви:
— Можех да го кажа и по мобилния. Дръж ме в течение, Чарли. Докладвай ми за всичко, което откриеш.
— Добре, господине.
Хол прекъсна, без да каже и дума повече.
— Белият дом. Приключихте ли?
— Да, прекъсвам — заяви Кастило и остави слушалката.
Усети погледа на Силвио.
— Мислите, че Джак Мастърсън се е опитвал да плати откуп ли? — попита той.
— Господине, това е една…
По интеркома прозвуча женски глас.
— Господин посланик, външният министър е на втора.
Силвио посегна към телефона.
— Добро утро, Освалдо.
— Освалдо, винаги ми е приятно да се видя с теб. Когато ти е удобно.
— Чудесно. Ще те очаквам.
— Много ти благодаря, Освалдо. Да, истинска трагедия. Ще те чакам.
Силвио затвори, но задържа слушалката.
— Външният министър иска незабавна среща — каза посланикът. — Каза, че е съсипан. Според мен говореше напълно искрено. Двамата с Джак се разбираха отлично.
Кастило кимна, но не каза нищо.
Силвио дръпна пръст от вилката на телефона и натисна едно копче.
— Силвия, много се радвам, че си тук. Би ли дошла при мен веднага, ако обичаш? Благодаря ти.
Затвори и отново погледна Кастило.
— Външният министър по време на срещата ще ме попита как смятам да процедирам с пресата. За да не го обидя, като отхвърля някое от предложенията му, ще пусна изявлението, преди да дойде.
След миг закръглена жена към края на четирийсетте надникна в кабинета на Силвио. Беше с очила с дебели рамки, които изпъкваха на прошарената й неподдържана коса. Силвио й махна да влезе.
— Добро утро, Силвия — поздрави той.
— При цялото ми уважение, господин посланик, кое му е доброто? Джак беше от най-добрите хора, които познавах. Ами горките деца!