Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Господине, аз знам как да подходя — призна Кастило.
Посланикът посочи телефона на бюрото си.
Кастило вдигна слушалката и чу:
— Оператор.
— Казвам се Кастило. Трябва ми обезопасена линия с Белия дом. Посланикът е до мен, ако ви трябва разрешение.
Силвио пое слушалката от Чарли.
— Говори посланик Силвио. Господин Кастило има разрешение да се обади в Белия дом и сега, и по всяко време в бъдеще, когато пожелае.
— Благодаря ви — Кастило пое слушалката.
— Белият дом.
— Обаждам се от посолството на САЩ в Буенос Айрес. Моля, проверете дали връзката е обезопасена.
Десет секунди по-късно телефонистката на Белия дом потвърди:
— Връзката обезопасена.
— Обажда се К. Г. Кастило. Бих искал да говоря с държавния секретар, ако обичате.
Той чака цели трийсет и пет секунди, преди да чуе мъжки глас.
— Това е обезопасената линия на държавния секретар.
— Обажда се К. Г. Кастило. Бих искал да разговарям с държавния секретар.
— Секретарят спи, господин Кастило.
— Сигурно. Свържете ме, ако обичате.
Минаха четирийсет и пет секунди.
— Свържете го — нареди Натали Кохън.
— Обажда се Кастило, госпожо секретар.
— Чарли, ти имаш ли представа колко е часът във Вашингтон?
— Да, госпожо. Посланик Силвио би искал да разговаря с вас.
Преди да подаде слушалката на посланика, чу как държавният секретар прошепна: „Господи!“
След това се отправи към вратата. Посланикът махна с ръка, за да му даде знак да остане.
— Обажда се посланик Силвио, госпожо секретар — представи се Силвио. — С прискърбие трябва да ви съобщя, че преди час и половина бе открито тялото на заместник-посланик Дж. Уинслоу Мастърсън. Прострелян е два пъти в главата…
— Секретарят иска да разговаря с вас, господин Кастило. — Посланикът му подаде слушалката.
— Да, госпожо.
— Защо се обади ти, Чарли?
— Знам как да стигна до вас, без да ме изтезават най-различни бюрократи.
— Знаеш ли нещо, което посланикът не знае?
— Не, госпожо. Никой не е наясно какво става.
— Предполагам, вече си разказал на Мат Хол.
— Не съм, госпожо, ще му се обадя веднага след като приключа разговора с вас.
— Искаш ли аз да му съобщя?
— Благодаря ви, но няма да е необходимо.
— Ще се наложи да събудя президента, за да му съобщя новината. Най-сетне снощи ми каза, че те е изпратил там и какво си открил, Шерлок.
— Да, госпожо.
— Ще се чуем пак, Чарли.
— Да, госпожо.
По линията се чуха няколко прищраквания, след това прозвуча нов глас.
— Белият дом. Приключихте ли с разговора?
— Отново разговаряте с Кастило. Бихте ли ме свързали по обезопасена линия със секретар Хол?
— Изчакайте, ако обичате.
— Обезопасената линия на секретар Хол — чу се нов глас.
— Том?
— Говори специален агент Динслър. С кого разговарям?
— Том Макгайър или Джоуел Исаксън да са там?
— Не.
— Казвам се Кастило. Бихте ли ме свързали със секретар Хол, ако обичате?
— Секретарят спи, господине.
„Нарече ме «господине», което означава, че не ме познава.“
— Събудете го, ако обичате.
— Мога ли да попитам за какво става въпрос, господине?
— Повикайте го на проклетия телефон, веднага!
Отговор не последва, но петнайсет секунди по-късно секретарят на Вътрешна сигурност Матю Хол се обади.
— Чарли, просто трябваше да кажеш на Динслър кой си. Не е нужно да го ругаеш — сопна се ядосано Хол.
— Да, господине. Господине, Мастърсън, господин Мастърсън, заместник-посланикът, бе убит.
— Мили боже! — възкликна Хол. — Ами съпругата му?
— Откараха я в Немската болница. Придружават я осем агенти на ДРУ и четирима наши. Копелетата са я дрогирали. Събудила се е — по-точно казано, дошла е в полусъзнание — на задната седалка на едно такси и е открила съпруга си с два куршума в главата.
— Господи, Чарли!
— Да, а той наистина беше добър човек.
— Кога се е случило?
— След полунощ. Изплъзнал се е на охраната — хора на ЦРУ, полковник от ДРУ, истински професионалист, и десетина други — очевидно след това е взел такси, за да се срещне с някого. Вероятно се е канел да плати откуп или да уреди размяната.
— Кажи ми всички подробности. Бавно обаче. Ще трябва да разкажа и на президента, и на Натали.
— Натали вече знае. Посланик Силвио току-що разговаря с нея и тя каза, че ще съобщи на президента.
— Добре, тогава ми разкажи какво знаеш.
— Добре, господине. Няма много освен онова, което вече ви казах. Шофьор на камион е открил госпожа Мастърсън да се лута дрогирана на една улица до пристанището. Била е силно дрогирана. Обадил се е на ченгетата и те открили тялото на Мастърсън, претърсили го, разбрали, че е дипломат, и веднага съобщили на ДРУ. Полковникът от ДРУ, опитен е, знае какво прави, е бил пред къщата на Мастърсън с един от хората на Дарби.