Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
Посланик Силвио и Лауъри минаха през кордона от аржентински полицаи. Никой не понечи да ги спре.
„Сигурно ги познават.“
Останалите спряха пред полицаите.
Силвио тръгна към събралите се до таксито.
— Добро утро — поздрави той. — Казвайте.
— Джак е в таксито, господин посланик — каза Дарби. — Прострелян е два пъти в главата.
Силвио погледна Кастило, но не му каза нищо.
— Ваше превъзходителство — намеси се Мунц, — позволете ми пръв да изразя искреното си съжаление.
— Благодаря, полковник — отвърна Силвио на испански. — Някой знае ли какво се е случило?
Преди да получи отговор, Силвио продължи:
— Ами госпожа Мастърсън?
— Тя е в линейката на Немската болница, ваше превъзходителство — обясни Мунц. — Очевидно е била упоена. От похитителите.
Силвио изви вежди, но не каза нищо. Тръгна към линейката. Мунц, Дарби и Лауъри тръгнаха след него. Чарли също закрачи след тях — „Как иначе ще разбера какво става?“
Когато стигнаха до линейката, Силвио се обърна към Кастило.
— Вие сте господин Кастило, нали? — попита той.
— Да, господине.
Силвио почука на задната врата на линейката, отвори и се качи.
Вътре видя двама мъже и една жена в сини болнични престилки, баджове с имената им.
Госпожа Елизабет Мастърсън се бе отпуснала на стол, облегнат на далечната стена в просторната линейка. На лицето й бе поставена кислородна маска, а на едната ръка висеше апарат за кръвно налягане. Лекарката й мереше пулса.
Силвио се приближи до Мастърсън, отпусна се на колене и стисна ръката й.
— Елизабет — заговори тихо той на английски. — Много съжалявам.
Тя го погледна, очевидно объркана, и извърна очи.
— Очевидно е била дрогирана — обясни лекарката.
— Какво сте й дали? — попита Силвио.
— Не можем да направим много, преди да разберем какво й е дадено. Подозираме, че е бупивакаин, но преди да дадем кръвна проба за изследване в лабораторията, не мога да кажа със сигурност.
— Защо не сте я откарали в болницата? — попита Силвио и без да дочака отговор, нареди: — Тръгвайте веднага, ако обичате.
Обърна се към Лауъри.
— Господин Лауъри, вървете с нея. Направете каквото трябва, за да няма проблеми.
— Добре, господине — отвърна Лауъри.
— Вземете колкото хора прецените.
— Добре, господине.
Силвио тъкмо се канеше да слезе от линейката, когато Мунц изрева:
— Капитан Хименес!
Един от мъжете в цивилно облекло, застанал при офицерите от полицията, дотича начаса.
— Осем човека, две коли — нареди Мунц. — Едната кола да кара пред линейката, втората да я следва. Ще има американци. Осигурете безопасността на сеньора Мастърсън. Докладвайте веднага, щом я настанят в болницата. И не допускайте пресата нито до нея, нито до лекарите.
— Si, mi coronel. — Капитан Хименес се обърна и затича, крещейки нареждания. Лауъри хукна след него.
— Благодаря ви, полковник — обърна се Силвио към Мунц. — Кажете какво се знае.
— Тъкмо се канехме да разберем, ваше превъзходителство, преди да пристигнете — обясни Мунц. — Елате с мен, наше превъзходителство.
Мунц ги поведе към полицаите от Военноморската префектура.
— Ти ли беше първият, който пристигна на местопроизшествието? — попита Мунц.
— Si, mi coronel.
„Това ченге направо ще се напикае. Изпитва ужас от Мунц.“
Посланик Силвио забеляза същото. Усмихна се на полицая и подаде ръка.
— Добро утро — поздрави той и Кастило забеляза, че акцентът му е като на местен. — Казвам се Силвио. Аз съм посланикът на Съединените щати и се опитвам да разбера какво става.
— Si, senor.
— Казвай — настоя Мунц.
— Mi coronel, патрулирах по „Пуерто Мадеро“, когато ми се обадиха да дойда тук.
— Какво ти казаха?
— Да разследвам вероятен грабеж и убийство — обясни полицаят, а след това добави с известно нежелание — и някаква луда.
— Знае ли се кой се е обадил? — попита Мунц и погледна над рамото на Кастило. Кастило се обърна и видя, че военноморският командир, който бе разговарял одеве с Мунц, се е приближил.
— Шофьорът на камиона, mi coronel — отвърна командирът.
— Той къде е? Доведете го.
Когато двама полицаи от Военноморската префектура започнаха да блъскат шофьора на камиона, едър изнервен мъж в края на четирийсетте, Мунц им даде знак да престанат и се приближи към тях. Посланикът, Кастило, Дарби и шофьорът го последваха. Флотският офицер също направи крачка, но Мунц му нареди с махване на ръка да остане на мястото си. След това Мунц освободи нервно полицаите.
— Бихте ли ни казали какво знаете, сеньор? — попита Мунц.