Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Маркус наблюдаваше красивата й уста, докато тя говореше. Беше най-щастливият мъж на тази земя. Притежаваше млада робиня, която не само че беше изключително красива, но можеше да забавлява с хумора и интелигентността си. Най-хубавото беше, че никой мъж не я бе докосвал преди него. Нито един. Очите му започнаха да се затварят. Музиката на гласа й продължаваше, но умората от изминалия ден надвиваше генерала и той заспа, слушайки Даяна.
Тя повдигна миглите си, за да види реакцията на историята която му разказваше. Очите и се уголемиха от съмнение. Маркус беше заспал, докато му бе говорила! Все още на колене, се протегна напред, за да го погледне по-отблизо Чертите му все още пазеха гордостта на орел, но изглеждаше много по-млад. Широкият му гръден кош се повдигаше и спускаше с бавното и равномерно дишане. Вратът, ръцете и раменете му бяха с изпъкнали като въжета мускули, а мургавата кожа на корема бе опъната като барабан.
Стрелата му, вече не така напрегната, лежеше върху бедрото, а главичката бе изчезнала в укритието си. Все още изглеждаше опасно оръжие, самите му размери бяха внушителни. Очите й се насочиха към бедрата и надолу. Имаше най-мускулестите крака, които беше виждала някога. Съвременните мъже нямаха такава конструкция. Той изглеждаше като Колос.
Накрая погледна ръцете му. Бяха големи, умели и силни, но тях имаше множество мазоли и белези. Размишляваше как й бяха доставили такова удоволствие. Бяха силни и едновременно нежни. Погледна оголената си гърда, с която си беше играл и галил. С учудване забеляза, че по нея нямаше никакви следи.
Постави ръката си до неговата и откри, че беше само една трета от големината му. Въпреки че бе огромен, в него нямаше никаква недодяланост. Притежаваше силата и гъвкавостта на животно. Когато се биеше със сабята си, движенията на краката му бяха енергични, реагираше със скоростта светкавица и удряше със същата светкавична точност.
Даяна се чудеше защо Съдбата я бе изпратила в ръцете на този мъж. Не можеше да намери отговор. И все пак, дълбоко в сърцето си, тайно се радваше, че й бе предоставен този фантастичен шанс да попадне в това време, на това място и на този мъж. Изпита мъничко страх, че пак Съдбата би могла да й го отнеме. Беше изненадана от собствените си чувства и призна, че ще й бъде неприятно да го напусне.
Знаеше, че ако отвори очи, ще му се отдаде с трепетно сърце. После се почувства виновна. Беше имал изморителен ден и се нуждаеше от почивка, за да стане сутринта в пет и да започне отново. Погледна го и тихичко, на пръсти, излезе от стаята.
Глава 15
— Това е нечувано — изкрещя Даяна. — Отказвам да облека това. Отказвам да сляза долу, можеш да му го кажеш направо.
— Генералът ме предупреди, че можеш да постъпиш неразумно. Напомням ти за даденото обещание — добави Кел с каменно изражение.
Даяна бе толкова разярена, че за момент не можеше да разсъждава. После си спомни собствените си думи: „Ако не бях облечена в тази туника с една гола гърда, не бих имала възражения да споделя кушетката ти.“ „Може би утре вечер?“ „Утре? Закълни се!“, беше изкомандвал той. „Обещавам, Маркус.“ Мисълта й бягаше като търкаляща се монета. Беше й погодил номер. Определено това беше номер! Беше използвал нейните собствени думи, за да я хване в капана. Дрехата, която беше избрал за вечерта, разголваше не само едната, но и двете гърди!
— Можеш да отидеш долу и да му кажеш, че се отказвам от всички обещания. Всъщност отказвам се от сделката.
— Искаш да кажеш сделката, в която се съгласи да бъдеш негова робиня само пред другите ли? — заяви Кел сериозно.
— Ти откъде знаеш? — запита сърдито Даяна.
— Стените имат уши — отговори сухо Кел.
— Цялата къща ли знае? — продължи в изблик на ярост Даяна.
— Какво да знае? Че в замяна на претенцията ти, че си негова робиня, той трябва да държи „патката“ си далече от теб, докато се съгласиш да му се отдадеш по собствено желание?
— О, Боже всемогъщи! — тя закри облените с червенина бузи. Никога не се бе чувствала по неудобно. После реши, че не тя, а Кел трябваше да се срамува, защото той бе проникнал в нейните лични неща. — Хванал ли си се вече на бас кога ще ме вкара в леглото си? — побесняла извика Даяна.
— Това време не е далече, ако се откажеш от сделката — предупреди я Кел.
— Извикай Нола тук!