Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
— Моля те, Маркус, моля те! — Шепотът й бе напрегнати и той най-после разбра, че бе готова да му се отдаде по свое желание.
— Ела — каза той, като стана от кушетката и взе ръката й в своята. Когато краката и докоснаха пода, бяха меки като пластели… Увисна на ръката му и го последва. Той беше чисто гол — освен златния медальон, който винаги носеше. Тя намираше, че е достатъчно красив, за да ходи винаги гол.
Изведнъж Даяна се почувства претрупана с дрехи. Когато стигнаха до стълбите, той я повдигна и я постави на горното стъпало и после откопча брошката.
— Хвани се за врата ми и ме прегърни с тялото си.
Ръцете й обхванаха мощния му врат, а когато краката й обвиха тялото му, червената превръзка падна.
Докато Маркус се качваше по стълбите, желанието им един за друг нарастваше, докато избухна в пламъци. Усещаше дължината на пениса му в розовия отвор, твърд като удрящ чук, виеше се около него, докато усети влагата на неистовото желание. Целуна го страстно и пъхна език в устата му. Беше вече готова да предявява свои собствени искания.
Маркус заобиколи стъпалата, силните му ръце обхванаха кръста й и я постави изправена върху високото легло. Устата му бе на равнището на колената й. Той ги покри с целувки, после потърка бузата си в кадифено меката кожа.
— Маркус, имам нужда да те докосна — прошепна Даяна поглеждайки надолу към него. — Аз съм Диана и желая стрелата ти в ръката си, желая я вътре в мен!
— Искам да ти се наслаждавам. Реших да запазя девствеността ти още известно време.
— Не! — извика тя, желаеща да му отдаде моминството си.
— Застани на колене и се доближи до мен.
За момент помисли, че иска да я унижи. Ръцете му се хлъзнаха назад по бедрата й и той я придърпа към себе си, така че устата му се доближи до женския й център. Усети топлия му дъх върху златистите косъмчета. Започна да я целува. Ръцете му обхванаха задника й, а пръстите му се разположиха в отвора й. После я приближи, за да може устата му да извърши своята магия.
Даяна бе шокирана от действията му. Това, което правеше римлянинът бе неприлично и твърде интимно дори и между любовници. Но когато устните му я погалиха, а после езикът му потърси малката издатинка на удоволствието, тя забрави всичките си прекалено скромни мисли и се отдаде на страхотната му уста.
Когато пъхна езика си в нея, тя така диво изкрещя от удоволствие, че звукът отекна в цялата къща, а когато достигна своя оргазъм, се изви назад върху кожите и после се отпусна в изнемога.
Маркус я покри с буйна страст. Нуждите му никога не са били толкова големи, както сега, но тази вечер не искаше да я обезчести. Органът му вече не беше стрела, а страшна сабя, страстно желаеща кръв. Овладя глада си с желязна воля и се хвърли към прекрасните й гърди. Мощните му ръце ги обхванаха в дланите си и ги повдигнаха, така че между тях се образува дълбок отвор, където мраморно твърдият му фалос можеше да гали кадифената мекота на нейната кожа. Когато семето се изля, нейният вик бе само шепот в сравнение с неговия.
Маркус донесе ароматизирана вода и нежно изми гърдите й, после я постави под завивките. Легна до нея и я притегли към себе си.
— Не искам да спя. Искам да бъдем един до друг цяла нощ, за да можем да се докосваме, да си говорим и да се целуваме.
Тя въздъхна от задоволство.
Той зарови лицето си в уханните й коси:
— М-м, ти си толкова различна от всички други жени, толкова нежна, с толкова деликатни кости. — В момент на мечтание беше готов да повярва, че е богиня. — Всъщност откъде дойде ти, Даяна.
— Дойдох от бъдещето, Маркус.
— Какво правеше в този Лондиниум от бъдещето?
— Живеех с леля и чичо след смъртта на баща ми. Той ми остави къщата и най-прекрасната библиотека с множество книги. Четях всичко, което попаднеше в ръцете ми. Историята бе любимото ми четиво. Прочела съм много неща за времето, когато римляните са окупирали древна Британия. В модерните времена кралица Бодис се смята за героиня.
— Бодис е дива, нецивилизована жена, която вдигна въстание, след като съпругът й умря — поправи я Маркус.
Даяна го погледна.
— Но тя го е направила заради римляните.
— Разкажи ми какво си чела и после аз ще ти разкажа какво всъщност се случи — търпеливо обясни Маркус.
— Тя била кралица на богато келтско племе с много злато и сребро. Мисля, че прокуратор Катус е човекът, който ограбва богатствата им. Когато възразила, той заповядал да я набият с камшик публично. Хората му изнасилили двете й дъщери и затова племето въстанало и изгорило Лондон. Бодис била толкова храбра, че предпочела да се самоубие, отколкото да бъде пленена жива от римляните.