Графиня робиня

— Обещавам, Маркус! — прошепна тя нежно. Черните му очи проблеснаха, когато се сети за нещо.

— Искаш ли да помоля Нола да ни сервира утре вместо мъжете?

— Да, това ще ми помогне да запазя малко от скромността си. Благодаря ти!

— Твоята стеснителност е неуместна, Даяна. Имаш най-красивото женско тяло, което някога съм виждал.

— Благодаря за комплимента, Маркус, но не можеш ли да разбереш, че нямам желание да излагам тялото си на показ?

— Но това е невероятно! Когато една жена притежава красота, тя трябва да се показва. Това е единственото ценно нещо, което жената притежава. — Черните му очи я галеха, подсилвайки думите му.

— Грешиш! Красотата е само част от жената!

— Не, тя е всичко. Красотата е всичко, което и аз, и останалите мъже търсим у една жена. Красота и подчинение, разбира се.

— Това е сляпа арогантност, едно изключително мъжко виждане! — Даяна тръсна глава нетърпеливо, говорейки със страст. Маркус не можеше да откъсне очи от нея. Гневът със сигурност я правеше още по-красива тази вечер.

— Какво друго? — попита той агресивно.

— Интелигентност, разбира се, и сила на характера. Ами чувството за хумор? То е толкова важно, колкото и красотата. Жената трябва да бъде оценявана за всичките нейни качества… Всяка робиня може да ти се подчинява, римлянино!

— Не римляните са създали робството, Даяна. Келтските племена от Британия търгуват роби с Рим от много години.

— Това не оправдава робството…

— Икономиката зависи от робите. Винаги сме имали роби. Просто трябва да го приемеш.

— Не, Маркус, грешиш. Робството ще бъде премахнато, слава Богу!

— Нямам намерение да обсъждам с теб предимствата на робството. Ти трябва да ме развличаш. Интересува ме твоята изключителна красота, а не твоята интелигентност.

— Твърде лошо. Бях планирала тази вечер да те забавлявам не красотата си, а с интелигентността си.

— Няма да е възможно.

— Какво предизвикателство си ти, Маркус Магнус.

Той й се усмихна.

— Сега ще се качим горе и ще продължим играта!

— Това заповед ли е или покана?

Усмивката му стана още по-широка.

— Тъй като никой не ни чува, това е покана.

— Щастлива съм, че играеш по правилата.

— Красотата на командването е в това, че винаги можеш да промениш правилата. — Той се приближи към кушетката и се надвеси над нея. Близостта му караше пулса й да препуска диво.

— Ще ми доставиш удоволствието да те занеса до горе. — Преди да успее да възрази, тя се намери в ръцете му. Голата й гърда се притискаше към гръдния му кош. Грубата ленена материя дразнеше зърното й, напълно втвърдено… Голите й бедра лежаха върху мускулестите му ръце и топлината на тялото му се вливаше в нея, топеше костите й.

Докато Маркус се качваше по стълбите, тя усещаше мраморно твърдия му фалос да допира голите бузи на задника й Желанието пропълзяваше към женската й същност… С всяко преодоляно стъпало похотта се засилваше. Тя се вкопчи в него, чувствайки потрепването на мускулите му. Всичките й усещания бяха наситени и дълбоки. Започна да открива, че възбудата е изключително приятно занимание…