Да се обичаме с отворени очи
- Автор: Букай Хорхе, Салинас Сильвия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Върбинка Василева Костадинова
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Да се обичаме с отворени очи». Краткое содержание книги:
Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.
Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.
— Не, всичко е наред.
— Когато прекъсна, ви казвах, че Кристина и аз бихме искали да ви помолим за час за среща.
— Да, аз ви предложих четвъртък в шест часа. Тогава добре ли е?
— Сигурен съм, че да.
— Добре, ще се видим вдругиден в кабинета. Имате адреса, нали?
— Да, благодаря.
— Тогава до четвъртък — сбогува се Лаура.
— До четвъртък — каза Роберто.
В много отношения Кристина и Роберто бяха двойка като всяка друга, донякъде „бамбашка“, както би се изразила майка й, но така или иначе двойка. В четвъртък пристигнаха навреме и сеансът продължи почти два часа. В края на срещата Лаура усещаше, че връзката между тях е приключила отдавна и че единственото нещо, което ги свързваше, бяха спомените, навикът или незнайно какво. Не за първи път приемаше двойка, която очевидно беше мъртва и която всъщност се обръщаше към нея, за да могат двамата да се разделят.
Това, което си казаха по време на сеанса, не се различаваше много от стотици други първи посещения. И все пак Лаура се бе почувствала различно.
Толкова различно, че в петък реши да намери време, за да се види с Нанси и да й разкаже за станалото.
— Странно е — поде Лаура. — По време на целия сеанс имах впечатлението, че тя не съществува за него. Мъжът говореше почти изключително само с мен, дори бих казала, че даже не поглеждаше Кристина.
— Може би той не се интересува въобще от връзката с нея — предположи Нанси.
— Може и така да е, но тогава… Защо се обади и поиска сеанс за двойка? Защо си е направил труда да поиска от Фреди телефоните ми? Защо прие друга среща, за да се видим отново? Не се връзва.
— Виж какво — започна Нанси убедено. — От опит знам, че понякога мъжете приемат тези срещи, за да угодят на партньорките си, въпреки че в действителност отиват само за да докажат, че нищо не може да се направи. Може би горкият човек е притискан от момичето и се старае да покаже, че е направил всичко възможно, че „дори е намерил терапевт“. Случаят е класически.
— Точно в този случай не пасва. Първо, защото Кристина не изглежда като момиче, което би наложило подобна ситуация. Интуицията ми подсказва, че тя бе дошла, за да му угоди. Второ, защото те са били разделени. Както ми разказаха, той й се е обадил да дойде на срещата. Не, не е това.
— Ами нека се доверим на интуицията ти като терапевт — предложи Нанси. — Тя е дошла в кабинета ти, за да му угоди. А той? Той защо е дошъл?
— Ето това не знам и вероятно то ме интригува най-силно.
— Ммм…
— Какво има? — попита Лаура.
— Струва ми се, че ако той не е дошъл заради връзката си, и като имам предвид, че в кабинета е имало само още двама души, Роберто сигурно е дошъл заради единия от двамата… Заради себе си… Или заради теб…
— Заради мен? — Лаура превъртя в главата си сеанса от предишния ден. — Сега си спомням, че едно от нещата, които отбелязах в доклада за сеанса, беше, че на няколко пъти ми се стори, че се опитва да ме впечатли с коментарите си и предварителните си познания.
— Вероятно е било така — добави Нанси.
— Аз го изтълкувах като обичайно поведение, което наблюдавам при много пациенти, опитващи се да спечелят симпатията на терапевта с надеждата, че по-нататък, когато се разглеждат проблемите на двойката, той ще застане на тяхна страна.
— Може би. Диагнозата ще бъде отразена в доклада ти. Ти почувства ли се манипулирана или впечатлена?
— Не знам, не знам — отговори Лаура. — Знаеш, че съм в особен период. Страхувам се да не сгреша напълно, ако видя в този случай нещо, което по някакъв начин желая да ми се случи в реалния живот.
— Момент, спри. Тук психоаналитикът съм аз. Кажи ми, това не е ли пациентът, за когото ми разказа, че е написал приказката за принца, който останал възхитен от коментара ти и поискал телефонния ти номер?
Лаура кимна утвърдително и каза:
— Знаеш ли какво мисля? Когато ми се обади, за да поиска час, аз му предложих среща и както правя винаги, го попитах дали могат да дойдат тогава. Сега си давам сметка, че след странно мълчание връзката уж прекъсна и Роберто ми се обади чак на следващия ден…
— Аха… Всичко е ясно. Той си е представял, че ще дойде сам в кабинета ти, и въпросът ти го е объркал. Следва нещо логично: обадил се е на Кристина и й е предложил да посетят заедно терапевтичен сеанс за двойки.
Доволна от заключението си, Нанси се пресегна за един кроасан и преди да го поднесе към устата си, добави категорично:
— Уверявам те, че Роберто идва заради теб, а не заради Кристина.
— Мислиш ли? Виж ти… — каза Лаура и се загледа през прозореца на кафенето.
Лаура не бе усетила, че се усмихва, преди Нанси да й обърне внимание.