Да се обичаме с отворени очи
- Автор: Букай Хорхе, Салинас Сильвия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Върбинка Василева Костадинова
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Да се обичаме с отворени очи». Краткое содержание книги:
Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.
Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.
Хорхе Букай, Силвия Салинас
Да се обичаме с отворени очи
На Роберто Франсиско Гомес, без чиято помощ създаването на тази книга нямаше да е възможно.
Известният аржентински писател и психотерапевт Хорхе Букай е роден и живее в Буенос Айрес. Той е завършил медицина и е специализирал гещалтпсихология. В момента съвместява писателската си дейност с преподавателска работа в Университета в Буенос Айрес и професионална работа като психотерапевт. Заедно с това води курсове и семинари по цял свят и най-вече в испаноговорещи държави — като Чили, Мексико, Коста Рика и Испания, където е редактор на списание „Здрав дух“.
Книгите на Хорхе Букай са преведени на повече от 20 езика и се радват на огромен читателски интерес и в испаноезичния свят, и в Европа.
Предговор от автора
Преди дванайсет години, когато моята колежка и приятелка Хулия Атанасопуло ме покани да водя с нея един терапевтичен семинар за пациентите на Андалуския център по психотерапия в Гранада, не можех да си намеря място от вълнение.
От една страна, защото за първи път в живота си щях да стъпя в Европа — едно отколешно несбъднато желание за почти всички аржентинци от средната класа, които мечтаехме да се завърнем в родината на родителите и дедите си. От друга страна, защото възможността отново да работя с д-р Атанасопуло, както по времето, когато тя живееше в Буенос Айрес, беше изключително примамлива. И накрая — несъмнено — поради задоволството, което ми носеше нейното признание, и възможността да се запозная с Испания благодарение на професията ми на психотерапевт.
През това време се случиха много неща. Оттогава Хулия и аз се срещаме веднъж или два пъти годишно и обмисляме, подготвяме и създаваме терапевтични планове за нашите съботно-неделни семинари. Най-голямата изненада обаче беше, че първите ми пациенти от Гранада проявиха интерес към моята литературна дейност, към разказите и есетата ми, към начина, по който пишех за психологията. Вероятно техният интерес, както и трудностите около набавянето на книгите ми от Аржентина, наведоха агента ми и мен самия на мисълта някой ден да публикуваме мои трудове в Испания, за което настояваше и Хулия (предполагам, че виждаше в това и възможност да се срещаме по-често).
Писането на тези редове ми носи истинско удовлетворение. Иска ми се да споделя с вас, които сте чели и — надявам се, харесали „Нека ти разкажа“ и „Приказки за размисъл“, моя първи роман. Наистина, както винаги става при мен, сюжетът е само повод да разсъждавам върху някоя тема, свързана с нашата психика, душата ни, вътрешния ни свят, но в същото време истински се забавлявах с това, което се случва на Лаура, Роберто и Фреди. Нека използвам тази възможност, за да ви представя Силвия Салинас — съавтор на книгата и неуморен двигател на първото й издание в Аржентина, където (казвам го за първи път) тази книга се превърна в първото заглавие, задържало се 76 последователни седмици в класацията на бестселърите.
Бих искал да се насладите на тази лудория, да се потопите заедно с героите в интригата, родена от нашия все по-огромен виртуален свят, иска ми се да се видите отразени в някои от епизодите, където теориите за терапията на двойката се преплитат със сюжета, и най-вече бих искал да научите нещо, което да ви послужи в бъдеще.
Благодаря още веднъж, благодаря.
18 февруари 2003 г.
Хорхе Букай
Предговор
Да се пише за терапията на двойката е предизвикателство, с което малцина са се справяли успешно. С тази книга Хорхе Букай и Силвия Салинас показват не само че познават темата, но и че имат опита и способността да помагат успешно на двойките в криза, които искат да разрешат проблема си, и че умеят да го правят с истинско разбиране.
Познавам работата на Силвия Салинас много добре, защото имах възможността да наблюдавам някои от нейните първи терапевтични сеанси с двойки. Знам колко сериозно работи и какви успехи е постигнала. Изключително трудни пациенти отбелязаха в нейно присъствие и с нейна помощ напредък, който преди това изглеждаше почти невъзможен.
С Хорхе съм работила в учебни и терапевтични групи. Освен това високо ценя приноса на предишните му книги за разпространението на гещалттерапията1.
Постигането на истинската среща между двама души, които някога са се срещнали и обикнали, но които започват да се дистанцират, защото не са способни да понесат — и още по-малко да преодолеят — своите ограничения, изисква нещо повече от техника: това е истинско изкуство да се вглеждаме в ставащото тук и сега. Подходът на Хорхе и Силвия към тази толкова сложна тема е просто гениален. Основна сюжетна линия на романа е контрапунктът между живота на Роберто и имейлите на Лаура, чрез който авторите много оригинално и разбираемо представят своите теории за отношенията в една двойка.
1
От Gestalt — образ (нем.). Направление в психологията, което разглежда цялостния характер на сетивното възприятие и поставя акцента върху настоящия момент. — Б.пр.