Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
и два часа.
Пол Траут, ветеран в риболова, добре познаваше не-постоянството на океана. Той беше
проверил прогнозите за времето, но разчиташе преди всичко на собствените си инстинкти и
опит. Огледа метеорологичните и морските условия от палубата на „Атлантида”. Яркосиньото
небе беше съвършено чисто с изключение на няколко перести облачета, а водата беше по-
спокойна, отколкото във вана. Идеални условия за гмуркане.
Щом се просветли достатъчно, екипът спусна два предавателя към дъното на мястото, където
трябваше да се потопи „Алвин”. Те започнаха да излъчват сигнал, с помощта на които
батискафът да се ориентира в мрака, където липсваха улични табели, а повърхностните
методи за навигация бяха практически безполезни.
Гамей стоеше наблизо, погълната от телефонен разговор с доктор Озбърн. Обсъждаха най-
новите сателитни снимки на районите с горгонова трева.
- Разпространява се по-бързо, отколкото очаквахме - каза Озбърн. - Големи маси с
водорасли са се насочили към източния бряг на Съединените щати. Появяват се петна и в
Тихия океан.
- След малко спускаме „Алвин” - отвърна Гамей. - Тихо е и водата би трябвало да бъде
сравнително прозрачна.
- Да, трябва да имате максимална видимост. Оглеждай се внимателно за признаци на
растеж. Из-тоЧникът на заразата може да не се види веднага.
- Камерите ще снимат постоянно и може да открием нещо на записа. Ще ти пратя снимките,
веднага щом имаме нещо.
След като затвори, тя предаде на Пол разговора си с Озбърн. Беше време да тръгват. На
палубата се събраха изпращачи. Сред множеството беше строен мъж с прошарена коса, който
дойде да им пожелае късмет. Чарли Бек беше ръководител на екипа, който обучаваше
екипажа на кораба по процедурите за безопасност.
- Не ви липсва кураж, щом сте готови да слезете там долу - поздрави ги той. - От десантните
лодки на тюлените винаги ме хваща клаустрофобията.
- Ще бъде малко тесничко - съгласи се Гамей, - но е само за няколко часа.
Когато не беше под вода, батискафът се съхраняваше в специална постройка на задната
палуба, известна като „хангара на Алвин”. Вратите й се отвориха и отвътре излезе „Алвин”,
спусна се по релсите до кърмата и спря под А-образната рамка. Семейство Траут и пилотът се
качиха по стълбата и минаха по тясното мостче до боядисаната в червено горна част на
батискафа. Свалиха обувките си и се промушиха през петдесетсантиметровия люк.
Двамата съпровождащи водолази се изкатери-ха върху съда и закачиха лебедката от А-
образната рамка. Междувременно отстрани се появи малка на-дуваема лодка. Под надзора
на инженера, стоящ върху „кучешката колибка” - малко помещение върху хангара,
осемнайсеттонният батискъф беше спуснат
прилича много повече на свободно падане. А когато дойдеше време да излезе на
повърхността, щяха да изхвърлят баласта и батискафът да изплува. С оглед на безопасността
манипулаторите можеха да се откачат ако се заплетат в нещо, а ако стане проблем, целият
външен корпус можеше да се изхвърли и сферата с екипажа да се издигне от само себе си
нагоре. Ако попаднеха в коварно течение, имаха кислород и най-необходимото за седемдесет
и два часа.
Пол Траут, ветеран в риболова, добре познаваше не-постоянството на океана. Той беше
проверил прогнозите за времето, но разчиташе преди всичко на собствените си инстинкти и
опит. Огледа метеорологичните и морските условия от палубата на „Атлантида”. Яркосиньото
небе беше съвършено чисто с изключение на няколко перести облачета, а водата беше по-
спокойна, отколкото във вана. Идеални условия за гмуркане.
Щом се просветли достатъчно, екипът спусна два предавателя към дъното на мястото, където
трябваше да се потопи „Алвин”. Те започнаха да излъчват сигнал, с помощта на които
батискафът да се ориентира в мрака, където липсваха улични табели, а повърхностните
методи за навигация бяха практически безполезни.
Гамей стоеше наблизо, погълната от телефонен разговор с доктор Озбърн. Обсъждаха най-
новите сателитни снимки на районите с горгонова трева.
- Разпространява се по-бързо, отколкото очаквахме - каза Озбърн. - Големи маси с
водорасли са се насочили към източния бряг на Съединените щати. Появяват се петна и в
Тихия океан.
- След малко спускаме „Алвин” - отвърна Гамей. - Тихо е и водата би трябвало да бъде
сравнително прозрачна.