Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
на бедрото й и тя сведе очи надолу. Най-после го разбра и вдигна крака си. Той свали
долнището и го метна на закачалката за хавлии.
Едно бързо измиване и смяна на памперса щяха да са достатъчни. Взе меката пухкава
гъба, с която я миеше, намокри я и сипа малко сапун върху нея.
— Разтвори си краката, скъпа — каза, като вдигна гъбата и потупа вътрешната част на
бедрата й.
Ейми го разбра, разкрачи се и зае героична поза с ръце на кръста. Видът й го накара да
се засмее. Остаряващата и гола Жена чудо бе великолепна. За секунда си я представи със
златно ласо и корона.
Коленичи пред нея, сякаш щеше да се моли, и избърса с гъбата гладката кожа на бедрата
й. Изми грижливо като фризьор космите — по слабините й, докосвайки срамните й устни, за
да се увери, че всичко е идеално чисто. После се погрижи за задника й, този голям красив
задник, който за него бе по-привлекателен от лицата на повечето момичета. Залепи лице
към венериния й хълм и потръпна. Вместо да се възпротиви, тя се притисна към него и
зарови ръце в косата му. Всичко това му се стори нередно и извратено. Но тя беше неговата
жена. Кой друг, освен него знаеше колко бе красива?
Бебешката пудра бе оставена на казанчето на тоалетната. Взе я и изсипа малко в ръцете
си. Разтърка я по задника и бедрата й, а когато пръстите му докоснаха срамните й устни, се
замисли. Да, не бяха прекалено сухи, там ставаше нещо. Ейми бе някъде там, застанала
сковано в позата на Жената чудо. Тя бе неговата прекрасна индийска богиня, примитивна
богиня на плодородието, която, забравила себе си, се мотаеше по земята, вярвайки, че е
смъртна.
— Стигнахме ли до Мобил?
— Помниш ли — прошепна той на слабините й, — когато живеехме на улица „Бартън“,
близо до малкото магазинче? Аз си загубих работата и нямахме пари за наем и храна.
Скарахме се. Ти възнамеряваше да се откажеш от училището си, а исках да продължиш. Каза,
че ти било писнало от домакинска работа. Мразеше да гладиш и да чистиш. Не помниш, но
аз взех дъската за гладене и те уверих, че аз ще гладя занапред. И ти направи нещо
невероятно. Имаше ролки в косата си и приличаше на сателит. Заобиколи дъската за
гладене, коленичи и извади члена ми от панталона. Не можех да повярвам на очите си. И
започна да го смучеш, застанала на колене под дъската за гладене. Казвал ли съм ти някога,
че ти беше най-сексапилната жена, която познавах? Мисля си за това всеки ден. Представям
си как ми правиш минет под дъската, ролките падат от косата ти, а ти се трудиш усърдно,
защото ме съжаляваш. Тогава се изпразних в устата ти за първи път и прогорих дупка в
ризата, защото забравих какво правех. В онези дни ме караше да забравям всичките си
грижи, Ейми. Запазих ризата дълго време, защото видът на дупката винаги ме възбуждаше. А
сега… сега не е честно… Иска ми се да умра, тъй като не помниш каква страхотна жена
беше. Копнея да не беше толкова луда. Мамка му, не мога да понеса болестта ти.
Той изсипа още малко пудра в ръката си и я размаза в окосмяването й, като поспря за
момент, за да целуне вътрешността на бедрата й.
— Може би точно заради това се жениш за някого. Искаш свидетел, който да разкаже на
света, че си бил там. И ти беше там с мен, Ейми. Познавах те.
Той колебливо докосна срамните й устни и пръстите му се навлажниха.
— Това е Мобил, нали?
Той отдръпна ръката си и я погледна. Какво, по дяволите, й ставаше с този Мобил? Тя
му се усмихваше, а очите й искряха.
Внезапно той осъзна какво виждаше в очите й. Разкритието го зашемети с такава сила,
че му се наложи да седна на ръба на ваната, за да се овладее.
Мъгла или не, тя очевидно си спомняше нещо, което той бе забравил. Мобил, Алабама,
във влака за Савана. Канеха се да прекарат медения си месец в Савана и пътуваха натам с
влак. Той нямаше търпение да прави секс с нея, но тя държеше да изчакат до Мобил. Нямаше
да им е за първи път — това се случи още на втората им среща, на канапето в дома на сестра
й, където се мъчеха да не събудят семейството. Точно тогава той разбра, че това бе жената,
за която щеше да се ожени. Тази красива, добродетелна, интелигентна републиканка с
неутолим апетит. През първата им брачна нощ се носеха напред в тъмнината на спалния
вагон, целуваха се, натискаха се и се възбуждаха, но в Мобил имаше нещо, което Ейми
мразеше, и затова го принуждаваше да чака. Накрая хамбарите се превърнаха в кооперации и
търпението му се изчерпа. Тя бързо свали дрехите му, после и своите. Запали лампата и