Робинята

интерес.

Затича се из стаята, като палеше всяка лампа, която види.

— Просто стой там! — извика и се втурна към кухнята, а твърдият му пенис стърчеше

нагоре.

Запали и лампите в кухнята и пусна радиото. Литъл Ричард закрещя: „Мили боже, мис

Моли!“

Светлините в задния двор? Ключът бе навън.

По дяволите, помисли си той. Това е идеята, нали? Да позволим на съседите да ни видят

и да се обадят на ченгетата. Или да звъннат на Боби и Франи, за да отведат и мен в

старческия дом. Но тази вечер ще чукам жена си.

Той отвори задната врата и изтича навън в нощта. Запали лампата на терасата, а после и

тази в двора, наслаждавайки се на хладния нощен въздух.

Мобил, за Бога! Дами и господа, покажете билетите си на кондуктора, вече сме в

шибания Мобил и представлението започва.

Той се върна в къщата и мина през кухнята. Обзе го леко съмнение. Какво ли щеше да

намери в спалнята? Дали Ейми бе забравила величието на Мобил и се бе замотала нанякъде?

Дали бе заспала в килера, или бе паднала и се бе наранила? Или просто не знаеше кой е

дъртият пръдльо и защо така упорито се опитваше да натика члена си в нея.

Но тя бе там и го чакаше до прозореца, заела позата си на Жената чудо. Прекрасната му

Ейми, с душата на порнозвезда. Голото й тяло бе осветено, сякаш прожектори и камери

очакваха велик кадър.

— Мобил, Ейми! Вече сме в Мобил!

Тя разтвори ръце и той се хвърли в прегръдките й. Езикът й се плъзна в устата му. Тя

приклекна и размърда бедра, а коравият му пенис проникна в нея с лекота. Ейми вдигна

ръце над главата си, старият й сигнал да целуне зърната й. Той замачка майчинските гърди,

стисна зърната й и ги засмука енергично.

За първи път от векове Ейми бе с него. Краката й бяха широко разтворени, бедрата й се

движеха в ритъм с него. Двамата дишаха учестено и издаваха животински звуци. Стоновете й

се превърнаха в писъци, краката й се сковаха, а влагалището й се стегна. Колената й се

подгънаха и тя се отпусна върху него, а той се предаде на дивата сила на индийската богиня

на плодородието. Усети как спермата му експлодира в нея и това бе подаръкът й за него, за

лоялността му, за нощите му на въздържание, за дните, в които почистваше след нея.

Благодареше му за това, че бе останал с нея през ужаса и халюцинациите и редките моменти

на насилие, когато я държеше здраво, шепнеше й и плачеше с нея, утешаваше я и я лъжеше,

че всичко ще се оправи, макар да знаеха, че Господ ги бе изоставил на този неуправляван

влак от унижения и забрава. Светът бе жесток и всичко, което имаха, бе един друг. Всички

можеха да вървят по дяволите. Той никога нямаше да остави Ейми. И затова тя го

притискаше плътно към себе си, обвила мощните си бедра около него. За да не я напусне

дори когато тя потъне в пълна забрава.

Отпуснаха се един върху друг, той се измъкна от нея и усети ръцете й да падат

настрани. Погледна лицето й и сърцето му отново се сви от болка. Ейми не беше обидена,