Домът на Червения убиец
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Sorrowful Mysteries of Brother Athelstan #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651535
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Домът на Червения убиец». Краткое содержание книги:
Тялото на сър Ралф Уитън, комендант на Тауър, е открито в локва кръв в собствената му спалня – добре заключена и охранявана от верни стражи. Как е успял убиецът да се добере до него, преодолявайки стените на страховитата крепост и стражата? И защо бележката, която сър Ралф е получил малко преди смъртта си – къс пергамент с рисунка на тримачтов кораб – му е вдъхнала такъв смъртен ужас?
Доминиканецът брат Ателстан и дебелият коронер сър Джон Кранстън, любител на виното и доброто хапване, трябва да разрешат тази загадка. Но скоро става ясно, че това е само първото от поредица кървави убийства – и че за да разкрият загадката, трябва да се върнат към далечното минало и едно страшно злодеяние, извършено в Светите земи.
– Е било сравнително лесно. Убиецът е заложил на вината и страха му и вероятно е подмамил нещастника на онова усамотено място, за да срещне ужасната си смърт.
– Къде е умрял? – попита Ателстан.
– В старите руини северно от Тауър. И няма защо да питаш, убиецът не е оставил следи.
– А заподозрените? – попита свещеникът уморено. Приведе се и потупа сър Джон по ръката. – Хайде, милорд коронер, използвай острия си ум!
Кранстън вдигна рамене.
– Би могъл да е сър Фулк. Намерихме токата му върху леда, пък и той ще спечели от смъртта на брат си. Слугата на сър Ралф Растани е пъргав и способен да се изкачи по стената – Кранстън направи гримаса. – Впрочем, проверих обяснението им за нощта, когато е умрял сър Ралф: и двамата със сър Фулк са отсъствали от Тауър и има хора, които могат да потвърдят къде са били.
– Мастър Джефри може да е престъпникът – забеляза Ателстан. – Но през нощта, когато е умрял сър Ралф, той е бил в леглото на Филипа, а вечерта, когато е загинал сър Джерард – в нейните покои. Вярно е, че е отишъл да събуди сър Ралф, но е бил претърсен за оръжие, не е имал ключ и дори да беше влязъл в стаята, колкото и да го е обичал сър Ралф, едва ли е щял да го остави да му пререже гърлото – доминиканецът потърка лицето си. – Възможностите са безкрайни – каза той. – Хамънд, крадливият капелан. Колбрук, завистливият помощник. Милата мистрес Филипа. Да не споменавам нашия хоспиталиер, който може да ни е разказал куп лъжи – Ателстан присви очи. – Трябва да проучим всички – каза тихо той.
– Или Ред Хенд – отбеляза Кранстън. Лудият, който може да не е толкова луд, колкото изглежда.
Ателстан вдигна поглед и се усмихна.
– Но имаме напредък, сър Джон. Ако може да се вярва на Фицормонд, вече знаем причината за убийствата: смъртта на Бъргиш на онзи злополучен кораб в Средното море преди много години. Рисунката върху пергамента трябва да напомня на убийците му за безчестието им, а сусамената бисквита е предупреждение за предстоящата им гибел.
– А това – почти извика Кранстън, поглеждайки ядовито към кръчмаря, защото стомахът му стържеше от глад – ни води до друга загадка. Наистина ли е умрял Бъргиш? Или се е върнал и се крие в Лондон, може би дори в Тауър? Или има някой друг? Може би синът му или друг приятел?
Кранстън се облегна, когато Джослин поднесе димящите чинии с храна. Кръчмарят лично обслужи сър Джон, като отряза дебели парчета от гърдите на фазана и сръчно ги подреди с една ръка върху калаената паница, докато една прислужница дотича с каничка от горещия сос, в който беше сготвена птицата. Сър Джон се усмихна в знак на благодарност, извади лъжица от кесията си, измъкна ножа си и залапа, сякаш не беше ял дни наред. Ателстан го гледаше с удивление: непрестанният глад на сър Джон винаги го удивляваше. Друга прислужница донесе и неговото ястие – супа с много подправки. Ателстан помоли за лъжица и бавно я засърба.
– Забравили са хляба – измърмори сър Джон.
Ателстан повика момичето и веднага им поднесоха пресни малки самуни бял хляб, увити в ленено платно. Докато ядеше, Ателстан си мислеше върху това, което бяха обсъждали. Изчака, докато сър Джон поутоли апетита си.
– Има едно нещо, което пропускаме.
– И какво е то? – избърбори с пълна уста Кранстън.
– Убийството на Хорн означава, че убиецът знае за нас, защо иначе би изпратил ужасния трофей в къщата ти?
– Защото негодникът е луд?
– Не, не, сър Джон. Това е предупреждение. Този убиец смята, че върши Божие дело. Праща ни послание: "Стойте настрана, докато не свърша работата си. Не се месете." – Ателстан остави лъжицата си. – Какъв ужас! – прошепна той. – да отрежеш нечии гениталии и да ги пъхнеш в устата на отрязаната му глава. Разбира се – добави той, – Фицормонд спомена за това.
– Какво?
– Каза, че египетският халиф би наказал така всеки, който наруши заповедите му. Главата и гениталиите се отрязвали и се излагали над градските порти в Александрия. Явно е, сър Джон – продължи той, – че нашият убиец е живял в Светите земи и знае за хашишините – това показват сусамената бисквита и ужасният начин да се обезобрази трупа на екзекутиран престъпник.
Кранстън остави ножа.
– Но кой е убиецът, братко?
– Не знам, сър Джон, но мисля, че трябва да отидем пак в Тауър и да поговорим с нашата група заподозрени.
– А после?
– Ще отидем в Удфорд.
Кранстън изстена.
– Сър Джон – настоя Ателстан, – не е далеч, само на няколко мили, минаваме през Олдгейт и тръгваме по Майл Енд Роуд. Трябва да открием дали Бъргиш се е завърнал и какво е станало със сина му. А и това ще ти даде време да помислиш по въпроса с лейди Мод – добави той.