Домът на Червения убиец
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Sorrowful Mysteries of Brother Athelstan #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651535
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Домът на Червения убиец». Краткое содержание книги:
Тялото на сър Ралф Уитън, комендант на Тауър, е открито в локва кръв в собствената му спалня – добре заключена и охранявана от верни стражи. Как е успял убиецът да се добере до него, преодолявайки стените на страховитата крепост и стражата? И защо бележката, която сър Ралф е получил малко преди смъртта си – къс пергамент с рисунка на тримачтов кораб – му е вдъхнала такъв смъртен ужас?
Доминиканецът брат Ателстан и дебелият коронер сър Джон Кранстън, любител на виното и доброто хапване, трябва да разрешат тази загадка. Но скоро става ясно, че това е само първото от поредица кървави убийства – и че за да разкрият загадката, трябва да се върнат към далечното минало и едно страшно злодеяние, извършено в Светите земи.
– Боже на скрития пламък – въздъхна той, – защо е толкова ужасно да си сам? – После трепна и се усмихна, когато църковната врата се отвори с трясък. – Мили Боже – ахна Ателстан, – чувал съм за силата на молитвите, но това е наистина чудо!
– Брат Ателстан! – извика Кранстън, застанал като колос, облечен в роба, в дъното на църквата. – Знам, че си тук. Къде си се скрил така добре? По дяволите, още е много рано за проклетите ти звезди!
Ателстан стана и излезе иззад олтарната преграда.
– Сър Джон, много се радвам да те видя – той внимателно изгледа коронера. – Надявам се да няма ново убийство.
– И аз се надявам! – изрева Кранстън и тръгна през църквата, пляскайки с ръце. – Трябва да се подкрепя, братко. Ще дойдеш ли с мен?
– Разбира се, сър Джон, но този път аз черпя.
– Свещеник, който си плаща питието – пошегува се Кранстън. – Да, трябва да е Коледа.
Ателстан взе наметката си и двамата излязоха в студения следобеден въздух.
– Да отидем в "Шарения кон"! – предложи Кранстън. – Чаша хубав кларет и малко гореща яхния ще направят чудеса с телата и душите ни!
Те тръгнаха по улицата и влязоха в приятно затоплената кръчма. Едноръкият кръчмар се спусна да ги посрещне.
– Сър Джон – поздрави той. – Брат Ателстан.
Отведе ги до маса близо до огъня, докато Кранстън го уведомяваше на висок глас за поръчката си. Сър Джон седна на пейката и огледа кръчмата.
– Зает ли си, сър Джон?
– Още търся Роджър Дроксфорд, който уби господаря си в Чийпсайд. Чух, че се крие в някаква кръчма близо до Льо Риол21, тъй че може да мина оттам на път за вкъщи. Но, братко, да забравим за убийствата. Лейди Мод те кани на обяд утре – в три следобед. Теб и мистрес Бенедикта.
Ателстан поруменя, а Кранстън се усмихна дяволито.
– Не се тревожи, тя ще дойде. Бях у тях, пих чаша кларет и я целунах от твое име.
– Сър Джон, подиграваш ми се.
– "Сър Джон, подиграваш ми се" – имитира го Кранстън.
– Стига, братко, не е грях да харесваш едно Божие създание. Ще дойдеш ли? – Той добави: – Имам подарък за теб.
Ателстан кимна, а Кранстън се зачуди дали астролабията, която беше купил, щеше да зарадва този странен свещеник-звездоброец. Кръчмарят донесе чашите им и две чинии горещо овнешко с подправки.
– Сър Джон, всичко се подреди. Убиецът на сър Ралф е заловен, доктор Винсентий замина, гробището ми е в безопасност, утре е Коледа и всичко е наред.
Кранстън сръбна от чашата си и облиза устни.
– Да, братко, но пролетта ще донесе нови проблеми. Червеният убиец отново ще удари. Хората винаги ще убиват своите ближни – той въздъхна. – Трябва да се грижа и за лейди Мод, тя и детето трябва да бъдат в безопасност – сър Джон сведе глава и погледна Ателстан. – Детето ще е момче – заяви той категорично. – Ще го нарека Франсис, на името на загиналия ти брат.
Дъхът на Ателстан секна и той остави чашата.
– Сър Джон, това е много мило.
– Той ще стане рицар – продължи Кранстън сърдечно. – Или съдия, човек на закона – той млъкна. – Мислиш ли, че ще прилича на мен, братко?
Ателстан се усмихна.
– През първите няколко месеца – да, сър Джон.
Кранстън долови закачката в гласа му.
– Какво искаш да кажеш, братко? – попита той заплашително.
– Разбира се, че ще изглежда като теб, сър Джон. Ще бъде плешив, червенобузест, ще пие много, ще се оригва и пърди, ще реве и ще говори глупости!
Другите посетители на кръчмата прекъснаха заниманията си и с удивление загледаха как сър Джон Кранстън, кралски коронер на Лондон, се облегна на стената и се смя, докато по лицето му потекоха сълзи.
Ателстан се усмихваше, докато не се замисли какво ли ще е да се справя с двама кранстъновци. Тогава затвори очи.
– Боже мили – прошепна той, – ами ако са близнаци?
БЕЛЕЖКИ
21
Сега несъществуваща уличка, носеща името (неправилно изписано и произнасяно) на град Лa Peoл близо до Бордо, тъй като там били магазините на много търговци на вино. – Б. Р.