Под подозрение

— Не знам дали си чувал, Уайът, обаче ние в полицията наричаме това възпрепятстване на правосъдието. Така че, ако попречиш на едно разследван, може да отидеш в затвора.

Хънт тракаше безгрижно по клавиатурата.

— Някой наш познат да е възпрепятствал правосъдието?

— Да осведомяваш адвоката на заподозрян за хода на официално разследване може да се нарече дори помощ и съучастничество.

Хънт престана да трака по клавиатурата и се обърна. Заяви направо, по-скоро нетърпеливо, отколкото ядосано:

— Стига, Дев. Знаеш, че работя за фирмата на Джина и че тя представлява Стюарт. Ако си предпочел да не свържеш тези два факта, проблемът си е твой, приятелю, не е мой. Никога не съм признавал или отричал нищо за участието си или за липсата на участие в случая на Джина, когато разговаряхме онази вечер, а и ти не ме попита, така че какъв е проблемът? — Джул понечи да каже нещо, но Хънт го спря. — Освен това ти не ми даде никаква информация, която нямаше да науча още на следващия ден. И трябва да отбележа, че нищо в сведенията не уличаваше Горман в престъпления.

— Но взети като цяло, биха могли, Уайт.

— Кои части, взети заедно? — поклати глава Хънт. — Че е бил ядосан на жена си? Че се е разкрещял на пътния полицай?

— А какво ще кажеш, че това не е първият случай на битово насилие, в който е намесен? — изстреля в отговор Джул. — Или че е имал връзка със сестрата на съпругата си? Че внезапно ще стане по-богат с няколко милиона долара? Че негова съседка е видяла колата му да влиза в гаража? Знам, знам, може и да не е карал той. Но я ми кажи кой друг може да е карал колата му?

— Освен ако изобщо не е била неговата кола.

— Точно така. Съседското момиче, което признава, че харесва Горман, иска да го уличи в престъпление, следователно лъже, така ли? Хайде, Уайът, това нищо ли не ти говори?

Хънт посочи екрана на компютъра и каза:

— Не толкова силно, колкото това. Нали не вярваш наистина, че той сам си е изпратил тези заплахи?

— Не, може и да не е. Но освен това не гледам на тях като на сериозна заплаха.

— Само дето жена му е мъртва.

Свиване на рамене.

— Също толкова възможно е да е получил последното съобщение от този ненормалник в петък и да е решил, че така ще отвлече вниманието ни. Всъщност е възможно точно това да го е накарало да реши, че моментът е подходящ да направи с жена си каквото е намислил.

Хънт избута стола на колелца от бюрото, скръсти ръце и погледна нагоре към приятеля си.

— Невероятно е.

— Кое?

— Колко малко от онова, което всъщност знаем, има значение. Даваш си сметка. Въпрос на нагласа е. Смяташ, че понеже Стюарт е съпругът, той го е извършил, затова всичко подкрепя убеждението ти. Аз знам същите факти и нито един от тях не доказва, че той е извършителят. Знаеш ли със сигурност, че чука сестрата на жена си? Искам да кажа, разполагаш ли с разписки от хотел, със снимки, с каквото и да е истинско доказателство?

— Още не. Търсим.

— Много убедително. Само догадки. — Хънт погледна към приятеля си. — Знаеш ли за какво ми напомня това — за мен и теб. Помниш ли миналата година, когато Чейни стреля по онзи тип по време на ловен инцидент? Излизам с едни приятелчета и някой се шегува колко е опасно да ходиш на лов с вицепрезидента. А друг шегаджия от отсрещната страна на масата заявява, че предпочита да ходи на лов с Чейни, отколкото да се вози в една и съща кола с Тед Кенеди.