Немски сказания (Том първи) [bg]

Посред долината в Зуреналп тече Щиренбах, извиращ от Зурското езеро и получил названието си, както разказват съвместно жителите на Ури и Енгелберг, от следната история: Преди стотици години на това място живеел планински пастир, който имал в стадото си агне, на което много държал и към което бил привързан дотолкова, че замислил да го кръсти и да му даде християнско име. Какво се случило? За да отмъсти за това злодеяние, небето превърнало агнето в отвратителен призрак, който денем и нощем кръстосвал тучните ливади, опасвал всички треви и билки и така опустошил областта, че жителите на Енгелберг вече не можели да отглеждат добитък. При тези от Ури обаче се появил пътуващ схолар, който ги посъветвал как да прогонят чудовището. В продължение на девет години те трябвало да отхранват биче с чисто мляко, първата година от една-единствена крава, втората от две, третата от три и така нататък; а след като минат девет години, да пратят отхранения по този начин с мляко бик, воден от непорочна девица, на пасището. Жителите на Ури се надявали да получат добро възнаграждение от тези от Енгелберг и подхранвали въпросния бик на пасището Валнахт, където и днес се вижда оборът му, наречен Щиргаден. Когато изминали посочените години, една недокосната девица отвела бика до скалистия хребет и го пуснала там. Щом се почувствал свободен, той се нахвърлил върху призрака и захванал битка с него. Битката била толкова ожесточена и яростна, че бикът в края на краищата надвил чудовището, ала целият бил плувнал в пот. Той се впуснал към течащия наблизо поток и изпил толкова много вода, че умрял на това място. Оттогава потокът носи името Щиренбах, а местните жители до днес показват скалите и камъните, върху които по време на лютата битка се отпечатали задните копита на бика.