Немски сказания (Том първи) [bg]
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Алтера
- ISBN: 978-954-9757-34-7
- Переводчик: Цочо Бояджиев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Немски сказания (Том първи) [bg]». Краткое содержание книги:
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
След чудесното си спасение графът се обърнал и изповядал греховете си в манастира Гиболдехаузен, на който подарил останалите си богати имоти. По негово разпореждане и до ден-днешен в определени дни се четат меси за спасение на душите на покаялите се грешници. В село Беренхаузен той дарил хора и троновете в олтара, за което има изглежда и дарителска грамота. Досега от езерото изваждат дялани камъни и дъбови греди; а напоследък дори две сребърни тенджери с изящно изработени релефни венци, едната от които купил ханджията в Зеебург.
133. Крепостното езеро и крепостният насип
В Щубниц, на остров Рюген в Померания, има величествен земен насип, обрасъл с високи букови дървета и обхващащ голям кръг, в средата на който са пръснати корени на дървета и камъни. До източната граница на въпросния насип в кръгъл и дълбок ров се втича езеро, наричано Черното езеро, или Крепостното езеро. Насипът пък носи названието Крепостният насип. Според местното сказание в стари времена на този насип бил призоваван дяволът, на когото прослужвала някаква девойка. Когато обаче тя му омръзнала, неговите свещенослужители я отвели до Черното езеро и я удавили в него.
134. Свети Никола и крадецът
В Грайфсвалд в Померания, в капелата „Света Гертруда“ имало дървена фигурка на свети Никола. Една нощ в църквата проникнал крадец, който искал да ограби съкровищницата. Та той се провикнал към светеца: „Е, свети Никола, мои ли са тези пари, или твои? Ела да се състезаваме, който стигне пръв до съкровищницата, той е спечелил.“ При тези думи хукнал, но статуята също се втурнала и на три пъти преварила крадеца; който отворил уста и рекъл: „Скъпи мой свети Никола, ти победи съвсем честно, само че парите не ти трябват, тъй като си от дърво и нямаш нужда от нищо; затова аз ще ги взема без да ми трепне окото.“ Скоро след това разбойникът умрял и бил погребан, тогава дошли дяволите от преизподнята, измъкнали тялото от гроба, захвърлили го край ограбената съкровищница, най-накрая го окачили на една вятърна мелница край града и го завъртели на крилете й срещу вятъра. Тази мелница съществувала и през 1633 година и сред околните, движещи се естествено мелници, тя единствена се въртяла против вятъра.
Според други клисарят посегнал на пожертвуванията или, както се казва, се състезавал с изображението на Мария.
Там, където кракът на дявола докосвал земята, обгарял свежата трева и издълбавал дълбоки стъпки, които никога повече не обрасли с трева, докато цялата църква, към която се извършвали големи поклоннически пътувания, не била срината заедно с църковния двор и преобразувана в укрепление.
135. Гигантските камъни
Тук-там се срещат страховити камъни с отпечатани върху тях следи от ръце и нозе, за които се говори, че те идват от великаните, които се замеряли с тях или стояли изправени отгоре им. Един такъв камък има в Лайпциг, по пътя към църковната кула, и върху него е отпечатана следата от огромна ръка с шест пръста. Друг такъв се намира по пътя между Лайпциг и село Хоентигел, по-близо до него, нежели до града, и на него е видима резка, нанесена сякаш с боен меч.
Когато някога отдавна Залцведел бил обсаден от жесток враг, който обаче не успявал да го превземе, понеже по градските стени ходели ангели, улавяли стрелите и защитавали града, което много огорчавало военачалника; и тъй като в лагера пред него лежал голям камък, той измъкнал бойния си меч и казал: „Ако няма да превзема града, нека Бог стори така, че да прорежа този камък като буца масло.“ И като ударил, камъкът поддал, все едно че бил съвсем мек. Този камък бил показан на това място на Преториус през 1649 година, по пътя между Залцведел и Тилзен, той го опипал и видял със собствените си очи дълбокият прорез през средата му.