Немски сказания (Том първи) [bg]
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Алтера
- ISBN: 978-954-9757-34-7
- Переводчик: Цочо Бояджиев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Немски сказания (Том първи) [bg]». Краткое содержание книги:
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
Силезийската хроника споменава разбойнически замък на Цотенберг, чиито руини могат да бъдат видени и днес.
145. Прогласяване на гибелта
Когато на 22 септември 1550 година жителите на Марбург трябвало да влязат в сражение с херцог Георг от Мекленбург, на излизане от село Барлебен, отстоящо на около миля от града, ги срещнал висок, представителен възрастен мъж, по облеклото си приличащ на селянин, и ги попитал накъде са се отправили с цялата тази войска и въоръжение. И като го осведомили за намерението си, той вдигнал ръце и сърдечно ги помолил и предупредил да се откажат от това, което били замислили, да се върнат по домовете си, да се погрижат за града си и да не предприемат нищо на това място и особено по това време, понеже преди двеста години в деня на свети Мориц и точно на това място, край реката Ора, гражданите на Магдебург били разбити; което всеки, както се знае, може да прочете на табелата в църквата „Свети Йоан“ в Магдебург. А ако продължат, не ги чака нищо по-добро. Неколцина били впечатлени от вида и речта на мъжа, ала повечето започнали да му се подиграват и да осмиват жлъчно предупреждението му и от тези подигравчии след това никой не останал непосечен или непопаднал в плен. Говори се, че той се явил като много стар мъж с бяла като сняг коса, но с толкова прекрасно, благо, кръгло и младо лице, че всички се удивили. След като станало точно така, както той бил предсказал, търсили този мъж навсякъде, но се оказало, че никой не го бил виждал нито преди, нито след това.
146. Човечето на гърба
Когато през месец март 1669 година някакъв въжар отивал към Торгау, срещнал на полето едно момче, което играело на земята и пред него стояла някаква дъска. Прекрачвайки я, въжарят леко я бутнал, и тогава момченцето казало: „Защо бутате дъската ми? Баща ми ще Ви се отблагодари за това.“ Въжарят продължил, но след стотина крачки го пресрещнало дребно човече със сива брада и сравнително старо, което поискало онзи да го поноси, понеже се било уморило. Въжарят се присмял на нахалството му, ала то скочило на раменете му, така че той бил принуден да го отнесе до близкото село. След десет дена въжарят умира. Докато синът му го оплаква, малкото момченце идва и му съобщава, че трябва да е доволен, дето с баща му се е случило нещо толкова добро. Самият той щял да го последва заедно с майка си, понеже скоро в Майсен ще настъпят лоши времена.
147. Готше
В долнокрайнския град Готше37 живеят немци, които се отличават твърде много по език, носия и нрави от останалите крайненци. Наблизо се намира стара едноименна крепост, принадлежаща на княз Ацерсперг, за която жителите от околността разказват някои работи. И днес в годните за обитаване части на пропадналата крепост живее ловец с домашните си, а на един от неговите предшественици някога се случила следната история с пребиваващите там духове:
Жената на въпросния ловец слязла в града, а той самият, оборен от дрямка, се опънал под един дъб пред замъка. Изведнъж той забелязал по-голямото от двете си деца, които той бил оставил заспали у дома си, да се приближава към него, все едно водено от някого. Водач не се виждал, ала петгодишното момченце било протегнало лявата си ръка, сякаш някой го държал за нея. С бързи стъпки то минало край него и се насочило към една стръмна пропаст. Изплашен, бащата скочил, за да спаси детето си, сграбчил го и се опитал да освободи ръката от невидимия водач. С огромни усилия най-сетне той го сторил и откъснал ръката на детето от някаква друга, която ловецът не видял, но усетил ледената й студенина. Детето, прочее, не било изплашено и разказало, че при него дошъл стар мъж с дълга брада и червени очи, облечен в черни дрехи и с кожена шапчица, държал се приятелски и му наобещал много хубави неща, ако тръгне с него, и то го последвало, уловено за ръката му.
Вечерта на същия ден ловецът дочул някого да го вика по име; когато отворил вратата, вън бил застанал същият старец и го поканил с жест да тръгне с него. Ловецът го последвал и бил отведен до същата пропаст. Скалата се разтворила и те заслизали по каменна стълба. По пътя срещнали една змия, след което попаднали в една все повече просветляваща гробница. В едно продълговато помещение седели, потънали в дълбоко мълчание, седмина старци с голи глави. Сетне ловецът преминал по тесен проход и попаднал в малка сводеста зала, където видял малък саркофаг, след което достигнал по-голяма, където старецът му показал двадесет и осем саркофага, в които лежали трупове от двата пола. Сред покойниците той забелязал познати лица, за които обаче не можел да си спомни откъде ги знае. След това ловецът бил въведен в ярко осветена зала, в която седели тридесет и осем човека, сред които и четири съвсем млади дами, и пирували. Само дето всички били смъртно бледи и не отронвали нито дума. През една червена врата старецът отвел ловеца до редица облечени в старинни франконски одежди човеци, някои от които ловецът помислил, че разпознава, а старецът целунал първия и последния. Най-сетне ловецът заклел водача си да му каже кои са тези люде и дали жив човек може да им върне отнетото им спокойствие. „Това са просто обитателите на този дворец, отвърнал старецът глухо, останалото все още не бива да узнаеш, ами ще го узнаеш някога по-късно.“ След тези думи ловецът бил изтикан навън и се озовал в някаква влажна сводеста зала. Намерил стара пропаднала стълба и като се изкачил по нея, достигнал до по-широко пространство, където през малка дупка с радост зърнал небето и звездите. Здравото въже, на което се натъкнал, и шумът на вода го накарали да предположи, че се намира на дъното на разположената зад двореца цистерна, от която черпели вода с помощта на колело. За нещастие обаче цели три дена никой не се приближавал до кладенеца, едва вечерта на четвъртия дошла жената на ловеца, която силно се удивила, когато изтеглила в тежкото ведро мъжа си, когото смятали за мъртъв.
37
Коцевска в днешна Южна Словения.