![Немски сказания (Том първи) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/5/nemski-skazaniya-tom-prvi-bg-download.jpg)
Немски сказания (Том първи) [bg]
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Алтера
- ISBN: 978-954-9757-34-7
- Переводчик: Цочо Бояджиев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Немски сказания (Том първи) [bg]». Краткое содержание книги:
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
130. Епела Гайла
До неотдавна нюрнбергските улични хлапаци пееха следната песничка:
И също:
В стари времена в областта на Байройт, по-точно в Драмайзел, малко селце от енорията Мугендорф, живеел Епелин от Гайлинг, който бродил наоколо и грабел, а зъб имал най-вече на нюрнбергчани, на които навреждал винаги когато можел. Той разбирал обаче и от магии, а препускал и на жребче, с което прескачал скали и пропасти, прекосявал реката Визент, без да докосва водата, и преминавал над пълна със сено каруца на ливадата, без копитото на жребеца да се допре до нито една сламчица. Главното му седалище било в Гайленройт, ала наоколо имал и други замъци, така че за миг прелитал от един в друг. Пронасял се от един хълм на насрещния и често посещавал „Санкт Лоренц“ в Мугендорф. В Нюрнберг не го спирали нито крепостните стени, нито широкият градски ров и той извършил множество приключения. Най-сетне обаче нюрнбергчани го заловили и го обесили заедно с помощниците му на Новия площад. В Нюрнбергската крепост все още могат да бъдат видени оръжията му, а на стената — следа от копитото на коня му, която се отпечатала, когато той скочил на нея.
131. Блуменщайн
Когато в Блуменщайн край Ротенбург в Хесен все още живели рицари, една млада и храбра селянка от съседното село Хьонебах се обзаложила, че ще излезе в полунощ, на лунна светлина, ще отиде в страшния замък и ще донесе една керемида от него. Тя предприела рискованото начинание, взела доказателството и тъкмо се канела да се връща, когато дочула тропот от копита в нощта. Скочила бързо под подвижния мост и едва била застанала под него, когато се приближил някакъв рицар, който държал красива девица пред себе си, която бил отвлякъл и чиито прекрасни одежди бил надиплил зад себе си. Докато преминавал моста, един вързоп паднал, селянката го вдигнала и побързала да се махне с него оттам. Тя едва била изкачила половината на Шпис, хълм между Хьонебах и Блуменщайн, когато дочула, че рицарят отново прекосява подвижния мост и вероятно се кани да потърси загубения вързоп. Не й оставало нищо друго, освен да се махне от пътя и да се скрие в гъстата гора, докато онзи отмине. Така тя съхранила плячката си и успяла да отнесе доказателството у дома си.