Под прикритие [bg]

Човекът Б бавно се надигна от коженото канапе. Очите му не напускаха и за момент контузеното коляно на Майрън. Усмивката му беше доволна.

— Ще си сложа едната ръка на бедрената ти кост, а другата на пищяла — обясни той с тон на хирург. — Палците ми тогава ще бъдат върху средната част на капачката на коляното ти. Когато ги бутна силно напред, ще счупя капачката ти.

Той прикова очи в Майрън.

— Това ще разкъса няколко от сухожилията ти. Страхувам се, че ще бъде доста болезнено.

Майрън дори не се опита да прояви духовитост.

— Хей, чакай малко — бързо каза той. — Няма поводи за насилие.

Човекът Б се усмихна и сви рамене.

— Защо пък трябва да има причина?

Очите на Майрън се разшириха. Стомахът му се сви от ужас.

— Чакай — каза той. — Ще говоря.

— Знам, че ще говориш — отвърна Раирания костюм. — Но първо ще се опиташ да ни разиграваш…

— Не, няма.

— Моля те, не ме прекъсвай. Много грубо е да прекъсваш хората.

Усмивката беше изчезнала.

— Докъде бях стигнал?

— Първо ще ни разиграва — подсказа му шофьорът.

— Точно така, благодаря ти.

Той отново насочи усмивката си към Майрън.

— Първо ще ни бавиш. Ще ни мотаеш. Ще се надяваш да те заведем някъде, където партньорът ти да може да те спаси.

— Партньор?

— Все още си приятел на Уин, нали?

Човекът познаваше Уин. Това не беше хубаво.

— Кой Уин?

— Точно така — каза господин Б. — Точно това имах предвид, когато казах, че ще ни разиграваш. Достатъчно.

Той се приближи. Майрън започна да се бори, но въоръженият набута пистолета си в устата му. Майрън се задави. Вкусът беше студен и металически.

— Първо ще унищожа коляното ти. После ще говорим.

Другият мъж опъна крака на Майрън, а въоръженият извади пистолета от устата му и отново го притисна в слепоочието му. Хванаха го по-здраво. Господин Б протегна ръце към коляното му. Пръстите му приличаха на ноктите на орел.

— Чакай! — изкрещя Майрън.

— Не — спокойно отвърна Б.

Майрън се загърчи. Сграбчи една от дръжките на пода. Задържа я здраво и се стегна. Не му се наложи да чака дълго.

Катастрофата ги раздруса здраво. Майрън беше подготвен за нея. Но никой от другите не беше. Всички полетяха настрани. Издрънчаха разбити стъкла. Писъкът на метал, удрящ се в метал, изпълни въздуха. Изскърцаха спирачки. Майрън се задържа, докато ванът намали. После се сви на кълбо и се дръпна далеч от вратата. Чуха се викове и вратата се отвори. Чу се и изстрел. Шофьорът се измъкна през предната врата. Господин Б го последва, подскачащ като скакалец. Страничната врата се отвори. Майрън вдигна очи и видя Уин, който влизаше във вана с изваден пистолет. Мъжът с полото се беше съвзел. Той бързо грабна пистолета си.