Под прикритие [bg]

17.

— Кога се върна? — запита Майрън.

Уин не обърна внимание на въпроса.

— Колата зад теб е същата, която забелязахме пред къщата на Грег. Регистрирана е на името на някакъв склад в Атлантик Сити. Не се знае дали имат връзки с мафията, но предполагам, че можем да се обзаложим за това.

— Откога ме следят?

Уин отново не отговори на въпроса му.

— Мъжете, които те нападнаха по̀ миналата нощ. Как изглеждаха? — запита той.

— Едри — отговори Майрън. — Единият беше направо огромен.

— Късо подстриган?

— Да.

— Той е в колата, която те следи. Седи до шофьора.

Майрън не си направи труда да пита откъде Уин знае, че са го нападали. Имаше сравнително добра представа за това.

— Доста често говорят по телефона — продължи Уин. — Смятам, че координират действията си с някой друг. Телефонната активност започна след спирането ти на Осемдесет и първа улица. Изчакай една секунда. Ще ти звънна пак — каза Уин и затвори.

Майрън погледна в огледалото за обратно виждане. Колата все още го следеше. Намираше се точно там, където му бе казал Уин. След минута телефонът звънна отново.

— Какво? — запита Майрън.

— Говорих пак с Джесика.

— Какво искаш да кажеш с това „отново“?

Уин въздъхна нетърпеливо. Мразеше да обяснява.

— Ако планират да те нападнат тази вечер, логично е да приемем, че това ще стане на нейния паркинг.

— Така е.

— Затова й се обадих преди десет минути. Казах й да наблюдава улицата за нещо подозрително.

— И?

— Бял ван, паркиран на отсрещната страна на улицата — отговори Уин. — Никой не излиза от него.

— Изглежда, сякаш са твърдо решени да нападнат — каза Майрън.

— Да — съгласи се Уин. — Да предотвратя ли удара?

— Как?

— Мога да обезвредя колата, която те следи.

— Не — възрази Майрън. — Остави ги действат. Трябва да видим къде ще ни отведе ходът им.

— Моля?

— Просто ме подкрепяй. Ако ме отвлекат, може да успея да се добера до шефа им.

Уин издаде неопределен звук.

— Какво? — запита Майрън.

— Усложняваш простите неща — каза Уин. — Няма ли да е по-лесно просто да пипнем онези двамата в колата? Можем да ги накараме да ни разкажат за шефа си.

— Имам малък проблем с тази част „ще ги накараме да разкажат“.

— Разбира се — презрително каза Уин. — Хиляди извинения за липсващата ми етика. Очевидно е много по-разумно да рискуваш собствения си живот, вместо да накараш един скапан бандит да почувства моментно неудобство.

Уин имаше навика да излага нещата по доста логичен, но и заплашителен начин. Майрън си напомни, че логичното често е много по-ужасяващо от нелогичното, особено когато ставаше дума за Уин.