Под прикритие [bg]

— Ако имаш предвид дали са се чукали…

— Не, нямам предвид това.

— Е, чукали са се. В това поне съм сигурна. Въпреки онова, което Тъмпър твърди, не всеки от отбора е спал с нея. Някои я отхвърлиха. Не много, признавам. Но някои. Тя нападна ли те вече?

— Преди няколко часа.

Одри се усмихна.

— Предполагам, че си се присъединил към няколкото горди момчета, неизчуканите.

— Правилно предполагаш. Но какво ще кажеш за отношенията й с Грег? Близки ли са?

— Доста близки бих казала. Но Тъмпър е най-близка с ТС. И не става дума само за секс. Не ме разбирай погрешно. Сигурна съм, че ТС и Маги се забавляват сексуално от време на време. Но те са като брат и сестра. Странно е.

— А как се разбират ТС и Грег? — запита Майрън.

— Не лошо за суперзвездите на отбора. Но не и идеално.

— Ще ми обясниш ли?

Одри замълча за момент, събирайки мислите си.

— От пет години ТС и Даунинг си делят славата. Предполагам, че съществува взаимно уважение на игрището, но не говорят за това. Поне не много. Не казвам, че се мразят, но играенето на баскетбол е работа като всяка друга. Можеш да работиш до даден човек, но не искаш да се виждаш с него извън работата — каза тя и погледна напред. — Отбий към Шейсет и девета улица.

— Все още ли живееш на Осемдесет и първа?

— Да.

Майрън зави в отбивката и спря на светофара на Ривърсайд Драйв.

— Сега е твой ред, Майрън. Защо те наеха?

— Както ти каза. Искат да намеря Грег.

— И какво научи досега?

— Не много.

— Защо тогава преди малко се тревожеше, че ще се раздрънкам?

Майрън се поколеба.

— Обещах ти, че няма да кажа и дума никому — напомни му Одри. — Имаш честната ми дума.

Справедливостта си е справедливост. Майрън й разказа за кръвта в мазето на Грег. Устата й се отвори широко. Когато й разказа за намирането на трупа на Сали/Карла, Майрън се уплаши, че сърцето й ще се пръсне.

— Мили боже — каза Одри, когато той свърши. — Мислиш, че Даунинг я е убил.

— Не съм казвал подобно нещо.

Тя се облегна на седалката. Главата й се залюля, сякаш вратът й не можеше повече да я поддържа.

— Господи, каква история! — възкликна Одри.

— Да, но история, която не можеш да разкажеш.

— Не ми напомняй — отвърна Одри и отново седна изправена. — Мислиш ли, че скоро ще изтече някаква информация?

— Възможно е.

— Защо аз да не бъда получателят на тази информация?

Майрън поклати глава.

— Не още. Засега държим нещата в тайна. Не можеш да провалиш всичко.

Кимването й беше враждебно.

— Вярваш ли, че Даунинг я е убил и е избягал? — запита тя.

— Няма доказателства за това.

Майрън спря пред дома й и каза:

— Един последен въпрос. Беше ли замесен Грег в нещо мръсно?