Убийствени сънища [bg]

На Софи и Ройд им бяха необходими четири часа, за да се върнат в мотела. Първо пътуваха с такси до летището, там наеха кола и с нея изминаха двата часа път до мотела. Софи беше почти безчувствена от изтощение, докато гледаше как Ройд отключва вратата.

— „Констанца“. Трябва да проверя какво има под това име в компютъра ми. Трябва да има португалска регистрация, а това би трябвало…

— Първо поспи няколко часа. — Ройд отвори вратата. — Няма да ти навреди, а и ще премахне опасността да заспиш над клавиатурата.

— Няма да заспя. А онзи шофьор спомена нещо и за по-големи камиони. Ще взема душ, за да се разсъня. Трябва да… — Спря се, кога го зърна отражението си в огледалото над бюрото. — Мили Боже, изглеждам така, сякаш съм попаднала в торнадо. — Докосна мазното петно на лицето си, което сигурно беше останало от барабаните за нефт. — Защо не ми каза? И защо ти не си така мръсен?

— Бях. Обаче ти не забелязваше много неща, щом веднъж се отдалечихме от доковете. Мисля, че беше малко напрегната. Почистих се на летището, преди да вляза в агенцията за коли под наем.

„Напрегната“ беше слабо казано. Нощта беше и изтощителна, и страшна. Вероятно нямаше да забележи и ако се беше съблякъл на летището и я беше взел гол от там. Поклати глава.

— Изненадана съм, че таксиметровият шофьор въобще ни е взел в колата си.

— Повечето таксиметрови шофьори не са толкова придирчиви по това време на нощта, а и аз му дадох много щедър бакшиш. Всъщност беше добре, че си толкова мръсна, защото на практика човек не можеше да те разпознае. Предлагам да седна пред компютъра ти и да задам търсене на думата „Констанца“, докато ти си под душа. Така ще спестим малко време.

Тя кимна. В това имаше смисъл, а Господ й беше свидетел, че тя искаше да получи информацията възможно най-скоро.

— Компютърът е в брезентовия чувал. Няма да се бавя.

— Не бързай. — Той отиде до чувала, който беше подпрян на стената, и дръпна ципа. — Както казах, „Констанца“ няма да отплава днес. Сградата още не е готова, за да бъде затворена напълно.

— Искам да знам. — Тя грабна нощницата си и халата и тръгна към банята. — Искам да знам всичко, което ще ми помогне да открия какво е замислил Санборн.

— Нима мислиш, че аз не искам? — Той отвори лаптопа. — А и аз не съм известен с търпението си.

— Така ли? Никога нямаше да се досетя.

Тя затвори вратата на банята и започна да се съблича. Щеше да се почувства по-добре, след като измиеше мръсотията и част от умората. Нощта не беше съвсем успешна. Не беше намерила диска с изследванията върху РЕМ-4, но имаше копие от диск, който може би беше ценен за Санборн. Не ги хванаха, не ги убиха и това беше добре. И знаеха името на кораба, който щеше да транспортира цялото оборудване.